Празнично слово по случай 135-годишнината от Освобождението на България.

02 Мар 2013
6403 times

Трети март 1878 година! Националният празник на Република България! И краят на една война, с която се слага точка на петвековното османско иго, край на епохата на национално-освободителните борби на народа ни, край на мъките и теглилата и колко ли още, каква ли не терминология можем да вместим в една само дата. И едно ново начало - това на „Нова България”.

Войната като категория и оценка. Понятия разбираеми и известни. И все пак нека припомним. Никога една война не е била толкова чакана и желана. И единствено възможна като изход за решаване на източния въпрос. Една сложна материя, добила своите очертания в чертите на „добрата Стара Европа” - Европа, където съществуваха тройни съюзи и конфигурации на императорските дворове, съглашения и тайни, задкулисни споразумения, които имаха всякакви цели, но не и такива, намиращи изход от проблема. Защото Източният въпрос, след бунтовния април на 1876 година, имаше своето ново название - българският въпрос.

Скърцащото перо на отец Паисий от тъмата на една килия и светлината на една вощеница събуди заспалите и везкреси миналата слава, извика за живот надеждите на българина. Горският пътник на Раковски пое по своя път. Простите сърца затуптяха радостно под пламенното слово на Апостола на свободата Васил Левски, съзрял потенциала на народа. Духовното и революционното начало се сляха в едно и усетиха своята неимоверна сила. Певецът на революцията Христо Ботев прозря безсмъртието в смъртта в името на свободата. Понятия, загатнати в прогресивните европейски умове, но изкристализирали в нашата робска среда. Комитетите, съзиждани с постоянството на Апостола, родиха бунта, в пожарите на който изгоряха най-високо извисените и отприщиха жестокостите на тирана, неспособен да задържи свободния дух. Палежите и изстъпленията, масовите безчинства въздействаха противоречиво и нееднозначно в сърцето на същата тази Европа. Защото зверствата, с които беше потушен бунтът, не затрогнаха т.нар. „Велики сили”. Англия в лицето на лорд Биконсвилд се оказа в подкрепа на болника - Отоманската империя. Германия изрази загриженост, но едновременно с това заключи: „Може да са ставали какви ли не зверства и жестокости, но ние няма да водим война заради българите.” Това са фактите. Защото в същата тази „Стара Европа” съществуват съюзи и съглашения, които препятстват трайното решаване на източния въпрос. Защото съществуват интереси, в рамките на които няма място за гласа на световната общественост, защото фактите, изразени в думите на Виктор Юго като че ли не са в състояние да затрогнат: „Там някъде на картата на света гине един народ, а Европа нехае”. Зверствата предизвикват съвестта да проговори. Световната общественост излага пред света картината на турските жестокости и предизвиква вземането на решения. Какво следва: Следват конференции, протоколи, трактати и постулати, един към друг пожелателни, но не и резултатни - защото Цариградската конференция е последвана от Лондонския протокол. Англия най-сетне се вижда заставена  да заеме своето място, а политиката на Англия може да бъде защитена само когато Англия заеме своето ръководно място над другите. Интереси и амбиции. Арената на тези събития е същата тази Европа. Противостоянието на Франция и Германия. Интересите на Австро-Унгария и Русия и амбициите на Англия. Повече от шест месеца продължават дипломатическите и не дотолкова дипломатични совалки с открити и прикрити цели. Съюзи и съглашения съжителстват и си противостоят. Но тези дипломатически совалки до такава степен затягат мирното решаване на дипломатическия възел, щото правят решаването на източния въпрос по мирен начин невъзможно.

Тогава единствено възможният начин се явява пътят на войната.

       Оттук насетне хрониките са ясни и категорични и следват своя неотменен ход. При това аргументирано, защото мотивите са повече от ясни след Лондонския протокол. „Ако и този път надеждите се окажат излъгани, то никой не може да ни упрекне, че сме търсили войната”,заявява Александър ІІ. Преглед на войските при Жмирник и Берзеул на 7 април, след които на 24 април логично идва и Манифестът на войната, за да тръгнат и армиите в своя бърз ход. Никога и от никого предполагаемо форсиране и направления на армиите при Дунав и Кавказ, от Северно море до Черно, на изток и на запад. 15/27 юни - форсирането при Свищов, непреодолима по думите на военни стратези крепост. Защото има верни и точни водачи, сред което и тетевенецът Баньо Маринов. Направленията, съгласно сратегията - премерени и неподлежащи на съмнение. Цел - проходите. Защото те се явяват тези, които могат да решат изхода на войната.

          На картата на военните събития се редят свети места, които с безпримерен героизъм очертават неотменния, изпълнен  със свидни жертви победен  ход на войната - Шипка и Плевен, Стара Загора и Шейново. Руските, румънски и финландски войни, в едно с българските опълченци попълват картината на войната. Обсадата на Плевен и героиката на един недостижим от героизъм връх Шипка изписват знака за необратимост на войната. Разбира се, има и надежда, че Сърбия ще се намеси във войната. И тя го прави, но едва тогава, когато Плевен пада, когато изходът от войната добива своите ярки очертания. Ще останат само амбициите и попълзновенията на Сърбия за териториални претенции, изразени след края на тази война и намерили още по- ярък израз в Сръбско-българската война от 1885 година. Шипка - проходът, който отвори своята врата единствено, за да преминат в победен ход колоните на мира.

          Трети март! 19 февруари ст.ст. Едно селце, близо до Цариград ще остане в историята с названието на мир, който ще се превърне в неосъществената мечта на българина - Сан-Стефанският мирен договор. Трети март - хулена и брулена от времената дата от календара на българина. Хулена, защото всяко едно поколение живее с идеалите си, но само историята е тази, която живее за всички поколения и епохи.

          „На Шипка всичко е спокойно”

          „... И когато с учудване гледаше, че капината гори, но не изгаря, чу глас от небето, който му казваше: Спри, Мойсей, учудванията си и събуй обущата от нозете си, защото мястото, на което си стъпил, е свято!”

          Нека пазим паметта на светите места, нека пазим паметта на светлите дати, които са се превърнали в жалон от миналото към бъдещето на България на едно свято място, което някои наричат барутния погреб на Балканите.

          Почитаеми съграждани,

          Трети март е символ на една вяра, на една надежда, края на едно робство, началото на една безгранична радост, помрачена от постулатите на последвалия  Сан Стефано, Берлински договор, разпокъсал целостта на България. Дипломатическите, но не толкова дипломатични сили на Добрата Стара Европа регламентираха неспокойния мир. Изстрадалите войната бяха лишени от възможността да го утвърдят в името на народа, заради освобождението на който беше водена.

          Има една- едничка дума, която  дава точното название на тази война - Освобождението. И ако трябва да прибавим още няколко само думи към тази, то несъмнено тези думи трябва да бъдат: преклонение, признателност, чест и слава на загиналите за Освобождението руски, румънски и финландски войни, сред които храбро се сражаваха и 48 тетевенци и разбира се – памет и равносметка за неспокойния мир, в името и за бъдещето на България – Во веки веков!

     Иначе напразни биха били  и  жертвите!

     Честит празник, почитаеми съграждани!

     На многая лета!

 

Last modified on Неделя, 03 Март 2013 08:38
Rate this item
(0 votes)

Тетевен

 bottom logo teteven new green

Актуално от Общински съвет

Архив Отчети

Отчети

За региона

  Меню