Не се събуждай, не и тази зима.
Ще бъде дълга, мрачна и студена.
Сънувай ме бездомна и без име.
И точно в ляво плаха и ранена.
А аз ще дойда с птиците напролет,
когато ще сънуваш, че съм слънце.
И цялото небе ще бъде полет.
И цялата земя ще те прегърне.
И всичките треви ще са зелени.
И всичките дървета ще се раждат.
И всеки вятър минал покрай мене
ще утоли безкрайната си жажда.
И всичките вселени ще запеят
измислили една безумна вечност.
Подир страха звездите ще изгреят
и тленното ще бъде безконечност.
Не се събуждай. Не и тази зима.
Във сънищата лесно се живее.
Където да погледнеш все ме има.
Каквото да сънуваш все е мене.

Отново 2013 г. – трето място в четвърти международен поетичен конкурс „По стъпките на лятото” със стихотворението „Сънувах мъж в усмивката на август” . През 2014 следва нова награда – трето място в Международният конкурс „Жени и вино” на Фондация „Буквите“ със стихотворението „Еретично”. През същата година печели първо място на Единадесетия национален конкурс за поезия “Пролет моя“ със стихотворението „Кафезите са пълни с пойни птици”, категория стихотворения за пролетта.

Кафезите са пълни с пойни птици

Балканът се е сгърчил като мида,

навярно някога е бил море.

Земята още чака да си ида,

но твърде малка да ме побере.

И аз се връщам в спомена на Татко,

където всяка птица прави пролет.

Оставам в него цялата, за кратко

и аз съм птица с нуждата за полет.

Но Татко ми говори за морето,

а всъщност е вековен балканджия.

Навярно някога е бил детето

мечтало да достигне до Колхида.

Измислям си причина да остана.

Кафезите са пълни с пойни птици.

А от прозореца ни гледа Мама

убила всяка зима във зениците.

Но Мама не говори, тя е тиха.

Балканът се разтваря като полет.

И цялото небе сега ме вика,

защото Мама е родила пролет.

Лауреат е на международния  поетичен конкурс „БЕЛОЦВЕТНИТЕ ВИШНИ,  КАЗАНЛЪК-2014“ където  й присъждат Наградата  на отдел“Култура и туризъм „ - към Община Казанлък.

Осмия национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов” – Кюстендил 2014г. отличава  Николина Милева /гр. Тетевен/ - за стихотворението „ЦЪРКВА” с Втора награда .

Получава поощрителна награда на поетичният конкурс за песенна поезия „Срещу вятъра” – гр. Бургас, сдружение Солени ветрове, 2014г. за стихотворението „Василе”.

Застроиха земята, Василе.
Асфалтираха твойте мечти.
А февруари се дръпна безсилен
и се скри, по-виновен се скри.
Издълбаха небето, Василе,
ще достигат навярно до Бог,
да го молят за друго бесило,
че не стига един лъвски скок.
Днес не стига, не стига, Василе,
да си лъв трябват много коли
и пари трябват много, Василе
не мечти, а пари, а пари.
Днес не пеят за тебе, Василе,
пее някакъв мургав Васил,
за жени и мъже, по бикини,
кой се влюбил и кой се напил.
Е, дано да не гледаш, Василе,
за какво си се борил до кръв,
че останал би сляп и безсилен,
че наметнал би сам смъртна връв.

Отново награда и второ място в пети международен поетичен конкурс „По стъпките на лятото” за цикъл стихотворения – „Светулките на вярват във химери” , „Да убиеш лято”, „Зениците на август са захир”.

Светулките не вярват във химери

Облизвам устния с мекият ми връх,
(а краят е далече), на езика.
Попивам нежно меденият мъх
и лятото зад ъгъла ме вика.
На двора две светулки се кълнат
една на друга във вековна вярност.
Зад ъгъла през мрака има път
и аз разбирам своята безкрайност.
Завивам със несигурни нозе.
Крилете ми са сигурни обаче,
защото зимата отдавна взе
единственият повод да заплача.
И кътам от зората на света
под потната си пазва твойто вчера -
убийството на всички мои лета.
Светулките не вярват във химери.
Зад ъгъла през мрака има път.
Горещото ме щави като в пъкъл.
На двора две светулки се кълнат
и спорят с мене, че светът е кръгъл.

Зениците на август са захир

Разделям се със Aвгуст и мълча.
Очите му са дълги километри.
А всеки ъгъл е куплет тъга
от думи на обичащи поети.
Зениците на Aвгуст са захир.
През зимата душата ще разцъфне
отново във ръцете му – кашмир,
безсилна повече напред да тръгне.
Но някак коленича пред смъртта
на слънцето, на изгрева, на лятото,
защото в нея срещнах вечността,
която не разделя непознати.
А Август се усмихва и мълчи.
Навярно с устни нещо ще ми каже…
Целува ме, солено, през сълзи.
Целува ме и се обръща важен.
И аз оставам с дългата луна,
тя още не е свършила, за Бога.
Той, Aвгуст, като тръгна обеща,
че някога ще ме обича много.
Такъв го помня, с силата на мъж.
Очите му са тъжни километри.
Разчетох всяка дума - беше дъжд.
Разчетох между думите – Поети.

През 2012г. след покана за участие, оставя свой отпечатък  със стихотворението „Небеса” в алманаха „Приятели в поезията 1”, който е създаден за благотворителни цели. През 2012 г. присъства с максимален брой избрани творби в Алманах НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА. През 2013 и 2014г. отново максимален брой произведения се поместват в Алманах Поезия на Фондация Буквите.

Може би най-голямото признание за авторката е класирането й за участие в международния алманах Konkurs za poeziq 2014. Pesnički konkurs 2014, с което името й излиза извън пределите на страната ни.

            Предстои й издаването на стихосбирка през 2015 година под заглавие „Кафез за вятър“.
            Очевидно е, че за крехката й едва 30-годишна възраст това е една богата творческа биография, с която може да се гордее всеки един автор, поел по трънливия и неблагодарен понякога път на изящното слово.

Текст: Румяна Пелова