Възпоменателният митинг на лобното място на войводата Бенковски в м. Костина, който има своята надвековна история, отново имаше почитатели въпреки лошото време. Същото това лошо време ни припомни разигралите се събития преди 136 години, като възпроизвеждането на последните мигове от живота на Войводата стана с участието на Националния клуб „Традиция” и неговите поделения от Тетевен, Копривщица, Плевен и Ловеч. В рамките на своята традиционност бяха и рапортите на участниците в Националния поход „По стъпките на Георги Бенковски”, както и клетвата на възпитаниците от Спортното училище в гр. Плевен.

Отминаха проявите, свързани с отбелязване 136-годишнината от Епилога на Априлското въстание и гибелта на войводата Георги БЕНКОВСКИ. При подчертан интерес, въпреки неблагоприятните климатични условия, сложените във времето прояви се радваха на своите почитатели. Очакваната Тържествена заря- проверка премина на значителна висота, подготвена и реализирана с участието на Военновъздушна учебна база „Георги Бенковски” - Долна Митрополия, с която Общината поддържа взаимоизгодни контакти в продължение на повече от 60 години.

Възпоменателният митинг на лобното място на войводата Бенковски в м. Костина, който има своята надвековна история, отново имаше почитатели въпреки лошото време. Същото това лошо време ни припомни разигралите се събития преди 136 години, като възпроизвеждането на последните мигове от живота на Войводата стана с участието на Националния клуб „Традиция” и неговите поделения от Тетевен, Копривщица, Плевен и Ловеч. В рамките на своята традиционност бяха и рапортите на участниците в Националния поход „По стъпките на Георги Бенковски”, както и клетвата на възпитаниците от Спортното училище в гр. Плевен.

Уважаеми  съграждани,

24  май   е   възторжен  и  паметен  ден. Празник  е.

Днес  хората  на  България  излизат  от  домовете  си, за  да  почетат  заедно  силата  на  просветата, да  се  поклонят  пред  магическата  мощ  на  писаното  слово.

"Букви хукват през страниците, духовни бранници, които напредват във строен строй и провалят прокобата на времето, брава на всяка забрава. Така се ражда книгата, паметник на паметта". Тези  думи  изрича  преди  години  Петър  Увалиев  на най-българския празник, празникът на буквите, празникът на българската просвета и култура и на славянската писменост.

Славянската  писменост  е  уникален  духовен  подвиг.

В  един  суров  свят  на  насилие  и  битки, славянските  първоучители, светите  братя  равноапостоли  Кирил  и  Методий, показали  какво  означава  да  бъдеш  воин  на  духа. Какво  означава  да  си  умен, когато  глупостта  и  жестокостта  са  налегнали  света. Какво  означава  да  имаш  вяра  и  да  отстояваш  кауза.

Създали нов книжовен език Светите братя и започнали да превеждат на него богослужебните книги. А учениците им, приети в България от цар Борис І, създали в Преслав и Охрид две книжовни школи. Кипяла в  тях  просветителска, преводна и литературна дейност. Поставило се началото на солидна за времето книжовна традиция, която прехвърлила границите на страната и дала плодове в Русия, Сърбия, Румъния и други страни.

Засятото  от  братята  семе  попаднало на  благодатна  почва  и  покълнало.

Народите  преуспяват  в  историята, тогава, когато  редом  до  възвишения  учител  застанат  прозорливият  владетел  и  преданите  ученици. Само  тогава  азбуката  се  превръща  в  книжнина – в  духовни  продукти, в  колективно  богатство, в  траен  ориентир.

В   средновековна  България това  се  е  случило.

Историческата действителност  е била благосклонна към нас - получили смe книжнина на роден език  по-рано от редица европейски народи. Нашите прадеди не са се отнесли с пренебрежение към този дар на първоучителите, а са го преумножили и предали на други народи, превърнали го в „свещен език” на други култури.

България е била и велика, и могъща, и слаба и потъпквана, едни владетели са завоювали големи територии, други са ги губели, но тази духовна  територия, която двамата братя са завоювали за нас, никой никога няма да ни отнеме.

Славянската  писменост  е  нашият  исторически  белег.

Чрез  силата  на  словото  и  натрупаното  книжовно  богатство, средновековната  българска  държава  е  станала  достойна  част  на  християнската  цивилизация.

Чрез  силата  на  словото, в  зората  на  Възраждането, заспалият  народ  е  призован  да  прогледне  за  съдбините  си. Паисий, Софроний, Раковски, Ботев. . . са  знаели, че  без  силен  глас  няма  народна  свяст.

Модерната  българска  нация  и  новата  българска  държавност  са  заченати  в  лоното  на  мита  за  проглеждането  и  светлината. Родени  са  от  битките  на  просветления  ум  срещу  плътността  на  мрака, духовната  леност   и  измамното  спасение  на  съня.

„Върви, народе  възродени, към  светли  бъднини  върви!”

Духовно  се  преражда  народът  ни,  чрез  писаното  слово  и  просветата  съгражда  уникалния  си  културен  облик. Днес  кирилицата  е  най – дълбокият  печат  на  колективната  ни  идентичност.

Лесно  е  да  бъдеш  като  всички  други, трудно  е  да  бъдеш  различен. Кирилицата  е  призив   да  развиваме  културата  на  уникалното  в света  на  глобалното, да  обогатяваме  Европа  с  нашето  културно – историческо  наследство – с  нашата  азбука, с  нашия  фолклор, с  нашата  душевност.  В  съвременния  свят, в  който    имаме  пълната  свобода  да  съчетаваме  различни  идентичности  в  себе  си, ние  можем да  бъдем  едновременно  и  българи, и  европейци,  и  граждани  на  света.

Когато  говорим  за  словото  и  просветата, възхваляваме  пътя  на  народите, но  рядко  споменаваме  участта  на  душите.

„Напред!  Науката  е  слънце, което  във  душите  грей !” е  израз  на  вярата, че  на  всеки  човек, че  на  човешкото  изобщо  е  изначално  потребно  да  се  учи, да  чете  книги  и  да  се  просвещава.

Всеки  първокласник, който  изписва  със  старание  началните  букви  и  прочита  първите  си  изречения , чества  величието  на  духовния  подвиг. С четенето  и  писането  , той  полага  основите  на  онази  душевна  култура, която  ще  го  направи  човек. А  културата  е  усилието  на  човека  да  подреди  света, да  го  направи  обитаем, но  и  да  овладее  себе  си. Именно  словото  и  просвещението  са  онова, към  което  побягват  душите, за  да  се  спасят  от  мрака  и  бездната. Благославяме  словото   и  разтваряме  книгите, защото  носим  надеждата, че  те  са  път  към  спасението.

Нека  в  деня  на  просветата  и  книжнината  да  кажем, че  да  сътворяваме  себе си  е  предизвикателство, на  което  трябва  да  отговаряме. Да  се  упражняваме   в  духовното   означава  да  творим  в  главите  си  свят, а  в  сърцата  си  светлина.

Затова  словото  и  културата  са  нашата  отговорност.

Учителите  ни  дали  семето. Владетелите  подготвили  нивата. Народът  я  напоявал  през  вековете  с  усърдието, кръвта  и  сълзите  си.

Ако  искаме  да  бъдем  възроден  народ, трябва  като  грижовни  стопани  да   обработваме  браздата  на  културата, да  развиваме  и  обогатяваме  езика  като  хранител  на  смисли  и  значения.

Да  знаем, че  словото  е  дихание, което  събужда  мъртвото.

Да  не  позволяваме  да  ни  завладее  естествената  склонност  към  лесен  и  приятен  живот, да се  съпротивляваме  срещу  манталитета  на  пошлото  и посредственото, срещу  бездушието  и  грубостта.

Да  запазим  жив  пламъка  на  духовното  безпокойство.

Да  бдим  над  светлината, защото  тя  е  нещо  за  пазене. Дали  идва  от  небето  или  трепти  откъм  пламъка  на  светилника – светлината  се  нуждае  от  грижи.

Да  се  радваме  на  децата, но  да  знаем, че  наша  отговорност  е  да  ги  направим  образовани. Което  означава  само  едно – да  дадем  шанс  на  ума  им. Защото  умът  е  щастлив  дар  от  Бога, който  сме  длъжни  да  преумножаваме  и  облагородяваме.

И  всъщност  това, което  в  продължение  на  десетилетия  празнува  българският  човек, е  именно  убеждението, че  знанието  е  сила; и  още  по-важно – достъпна  за  всекиго  сила, която  е  променила  и  ще  продължава  да  променя  света  към  по-добро.

Затова  се  връщаме  към  стиховете  на Стоян  Михайловски. Защото  те  гледат  в  бъдещето.

Защото  знанието  винаги  гледа  в  бъдещето.

Поклон  пред  всички  вас -   съвременни  просветители – учители, творци, хора  на  свободното  слово! Имайте сили, за да продължите да втъкавате в идните поколения своите знания, душа и любов!

На вас, скъпи ученици, помнете своя род и език!

Честит  празник, уважаеми  съграждани!