Тома Васильов - роден на 12 октомври стар стил 1855 година в Тетевен. Ученик в Априловската гимназия за времето от 1872-1876 година, след което започва да учителства в Тетевен. Руско-турската война от 1877/78 година го сварва като такъв, на едновременно с това очертава неговия по-нататъшен път. Първоначално като преводач на русите, на която длъжност остава до 1880 година, след което е околийски управител на Елена и Габрово. От следващата 1881 година той е вече в Министерството на вътрешните работи, отначало като подначалник, началник на отделение, а от 1892 година като Главен секретар на Министерството до пенсионирането си през 1908 година. С тази си дейност, обективно отношение и градивност в делата си, той с право може да се нарече един от „строителите на Нова България" Активен обществен деец, крупен дарител на обществени институции - в т.ч.  Българска академия на науките, Църквата „Св. Седмочисленици, Археологическия институт, читалища и др., радетел за чистотата на българския език, със заслуга в подработването на редица закони. Народен представител във Великото народно събрание /1879г/ и за времето от 1909-1911 година. Хроникьор на събитията от онова време, чиито хроники излизат през 1934 година под формата на „Спомени за лица и събития от ХІХ и ХХ век".

Изявени архитекти, европейски възпитаници, родом от Оряхово, но тетевенци по сърце и корен. Тяхно дело са редица обекти в София, които и днес впечатляват - сградата на БНБанка, сградата на Столична община, Народната библиотека „Кирил и Методий", възстановената след атентата през 1925 година църква „Св. Неделя" и др. По техен проект се построява и сградата на Дом- паметника в Тетевен /Исторически музей - Тетевен/ през периода 1928- 1932 година;

Иван Хаджиниколов Бобевски -  роден на 7 януари 1854 година в Тетевен. Търговските дела на баща му го заставят да изнесе своята дейност на територията на Румъния /Слатина/. От тук е и познанството му с редица революционни дейци.  При започването на сръбско - турската война от 1876 година поставят началото на комитет по набирането на доброволци. Този комитет прелива дейността си в т. нар. Поборническо опълченско дружество, на което голяма част от ръководството е от тетевенци. Зам. Председател е бащата - Х.Никола х. Стоянов. Заедно с опълчението Иван х. Николов Бобевски участва в сраженията при Казанлък и Стара Загора и защитата на Шипка, за което е награден с Георгиевски кръст за храброст и други отличия. През Сръбско-българската война е командир на трета доброволческа дружина. Заместник-председател на Поборническото опълченско дружество в София и издател /редактор/ на неговото издание - в. „Юнак".

Баньо Маринов -  роден през 1853 година. Член на местния революционен комитет. Участник в четата на Панайот Хитов и Сидер Грънчаров в Сръбско- турската война от 1876 година. Въпреки твърде краткия живот, крилати могат да се нарекат мислите, които съставляват неговото жизнено кредо:

„ Комитството не е хоро, от което можеш да се откъснеш, когато пожелаеш... Хванеш ли се на хорото, ще го играеш до края!";

„ В търговията или печелиш, или губиш, а от комитството всичко е загуба! Най- добрата печалба е, ако не си изгубиш главата. Този път моята остана за друг път!";

„ Слушай, брате, всеки със своята орисия! Ти си добре. Имаш дом, жена, деца, търговия. А аз какво имам? Знаеш, търговията не ми е по сърце. Седя тук или ходя по Влашко, а гледам през Дунава и все мисля за нашия Балкан и България. Тук съм като дърво без корен. Обещавам ти да те послушам, но кога, сам не мога да кажа. Трябваше до сега да разбереш, че за мен България е и солта, и хляба! Без нея не мога да живея!"

Предводител на руските войски през Освободителната руско- турска война от 1877/78 година. Освободителят на Тетевен и Банско и на много още селища - градоначалник на Орхание /Ботевград/, помощник - градоначалник и градоначалник на София, а след Обявяването на Кресненско - Разложкото въстание от 1878 година - негов главен войвода. Ранен при първото освобождение на Банско на 8 ноември 1878 година, умира след седеммесечни мъки през м. май на 1879 година.