Изглежда, че манастирът е просъществувал до идването на турците или което е по-вероятно - до XVII в., когато е потурчено околното население. По всичко личи, че в началото на XVIII в. бил изграден нов манастир – "Св. Георги Победоносец". За да избегнат посегателствата на турците, монасите издигнали своя обител на високата, мъчнодостъпна скална тераса. Първоначалната манастирска църква пострадала значително по време на двата силни земетръса през 1904 и 1913 година. Според описанията на П. Мутафчиев тя се е състояла от малък наос и пристроен към него притвор. Поради разиграната площ на скалната площадка наосът и притворът имали твърде неправилни очертания. Градежът е от местни камъни, споени с хоросан. По-голям интерес представлява наосът, който всъщност съставлява първоначалната църква. По-особено значение има оформянето на апсидата с необичайното разположение на една продълговата дълбока ниша, издълбана в дебелината на източния край на дъговидната стена. Трудно е да се определи нейното предназначение. Най-вероятно тя би могла да изпълнява функцията на изчезналите още през XVI в. диаконни ниши, отварящи се в дясната част на източната стена на църквите. Така, както е оформена - като ниска дълбока дупка, в нея могат да се поместят онези църковни вещи, които се съхраняват в същинските диаконикони, но това съвсем не означава, че тя има действителните качества на диаконна ниша.

Именно присъствието на въпросната ниша е безспорно доказателство за датирането на църквата, а чрез нея и на манастира през XVII-XVIII в., а не както се отнася нейното изграждане през XII в., когато на терасата въобще не е имало манастир. От времето на изграждане на манастира днес може да се види само тунелът, т. нар. "Просечник", изсечен в скалата, през който единствено може да се достигне до терасата. Оттогава са и останките на една малка четвъртите сграда с неправилни очертания, определяна като кула. Преди разрушаването й от земетръсите през 1904 и 1913 г. тя е била частично запазена, което позволява да се види, че нищо в нея не издава особеностите на висока кула. Монашеските жилища, разположени в масивна двуетажна сграда, с дълбоки зимници от към спадащите скатове, са построени през 1858 г. навярно на мястото на по-стари, разрушени жилищни сгради. Сегашната църква е построена през 1931 година. В старата църква имало интересен дърворезбован иконостас, пренесен впоследствие в новата.

Голяма просветна дейност манастирското братство развива в края на XVIII и началото на XIX век. Под негово ръководство и с негови средства в близкото село Малък извор се създават метох и килийно училище. С много голямо значение са второто килийно училище и метохът, които Гложенският манастир основава в Ловеч. Към писмените паметници, произлизащи от манастира, спадат едно киевско-печорско евангелие от 1716 г. и редица месецослови, пролози, жития на светии, кондики и други, между които и два бронзови печата с определението на манастира като киевски. Манастирът се слави още и с храмовата си икона "Св. Георги Победоносец", която според сказанието е донесена от княз Глож от Киевско-Печорската лавра.

Гложенският манастир също е средище на революционна дейност. Един от игумените му - Хаджи Евтимий Симеонов от Сопот е доверен човек на Васил Левски, който винаги намира приют в манастира.

Църква „Св. Всех Святих" е паметник на културата. Началото на нейното построяване може да се отнесе към 1830-34 година, а нейното освещаване се извършва през 1846 година. Построена е върху подпорната стена на мястото на стара църква, съществувала до опожаряването на Тетевен. Църквата се характеризира със своята монументалност, за разлика на други църква от това време, които са вкопани в  терена представлява изключение от всички църкви, строени през периода, в който България е под турско владичество. Църквата впечатлява изключително силно със своя външен вид и размери - 31.1 метра дължина, 14 метра широчина и стени дебели приблизително 1.5 метра. Иконите са дело на различни майстори, в т. ч. и на Станислав Доспевски.Новият дърборезбен иконостас е дело на резбаря Петър Кънчев и е изработен през 30-те години на миналия век. Църковните куполи са издигнати през1895 година от инж. Трифонов. Тогава се премахнати и вътрешните заграждения, отделящи мъжкото от женското отделения. Църковните камбани са отлети в Москва през 1875 година. Тези камбани огласяват радостта на Освобождението на 1-ви ноември и една от тях не издържа радостта и получава своята пукнатина. Това е църквата, в която и Апостолът на свободата Васил Левски изпълнява своето „Достойно есть!" през 1870 година.

Църквата "Вс.Всех Святих" се намира в централната част на град Тетевен.