Паметници
Паметници

Паметници

В потаен дол в подножието на вр. Остреч е разпо­ложен Тетевенския манастир "Св. Илия". Манастирът е строен преди падането на България под турско робство. Предание разказва, че цар Иван Шишман е дарил на манастира дървен кръст обкован със сребро и с изобразени на него евангелски сцени. Най-ранният документ в Манастира е от 1600 година от йеромонах Василий (живял и работил там). В негови бележки пише "...в Илински манастирь близь се Тетевене и преписал трабник великий с Номоканона на Иван Постника". Други източници показват, че манастирът е от XIV век. През 1705 г. граматик Станьо от Тетовене е писал икони в манастира. В него имало действащо духовно училище.

Съхранени са сборници от XVI в. (XVII в.), съдър­жащи молитви, заклинания, мъдрости, поучения и летописи. През 1799 година Софроний Врачански намира закрила на два пъти от кърджалийските нашествия.

През 1801 година когато кърджалиите изпепеляват град Тетевен, манастирът "Св. Илия" оцелял по чудо.

Манастирската църква е с интересна архитектура. Стените на олтара са полукръгли (конхи), очертаващи трилистник. Други две конхи очертават задната част. Църквата е двукуполна и е покрита с плочи. Строителст­вото е на два етапа. Първият триабсидна с един купол, която през 1869 година е разрушена и достроена с две задни конхи и втори купол. Стенописите са сериозно повредени. Запазени са интересни икони. Най-старата икона от 1776 година е на Св. Архангел Михаил (53х80см.). В долния десен ъгъл се чете: "попПав.1776г.". Иконата е рисувана на дъска и е резбована. Съществува икона и на Св. Илия. От по-късно време е другата икона на Св. Архангел Михаил (53х72см.), която е рисувана от иконописеца Ненчо х.Найденов от Троян (20 септември 1861 г.). Тя е подарена от Георги Братанов. Иконата "Успение на Света Богородица" е дело на Самоковския зограф Иван Д. Доспевски (син на Станислав Доспевски) (1874г).

Иконите са вградени в Иконостаса, който е от две части, (по-стара и по-нова). Орнаментите са със сюжет от растителния свят, а авторите са от прочутата Тревненска резбарска школа.

Неговата уникалност се състои във факта, че разваленият контракт по неговото последно изписване, дава възможност да се видят отделните етапи на стенописване - факт, който не може да се срещне не само в България, на Балканите, че дори и в Европа.

 

Паметникът на Георги Бенковски в м. Костина, с. Рибарица - убит на 25 май 1876 година. Паметникът е дело на Благотворителния комитет „Бенковски", сложил своето начало на 28 август 1905 година. От разгърнатата всенародна акция и събраните средства се ражда и паметникът на лобното място. Строителството на паметника започва в началото на 1908 година /договор от 28 януари 1908 година/  и е  тържествено осветен на 12 май /25 май н.ст./ 1908 година. За да изразим за вечни времена във видима форма чувството си на почит и признателност, за да засвидетелстваме завинаги дълбоката си благодарност от името на българския народ, Комитетът вече постави паметник в Костина, над окървавения бряг, гдето угасна буйния свеж живот на скъпия за сърцето ни вожд", е записано в програмата по откриването на паметника. Ежегодно се отбелязва гибелта на водача на Априлското въстание с провеждането на възпоменателен митинг и възпроизвеждане последните мигове от живота на Войводата.

Паметникът на Христо Петров Хаджистойчев /Габровчето/ -  Личността на четника е изяснена след шестмесечно проучване на    въпроса. Води се непрекъсната кореспонденция с Габровската община / Общината пряко, както и Габровското опълченско поборническо дружество за изясняване на случая. В края на това шестмесечно проучване, въпросът добива яснота и проучването приключва, след което се пристъпва към реализацията на паметника със съдействието и на братя Храджистойчеви. И до днес обаче в литературата се говори, че на въпросното място е убит ботев четник / вкл. Петър Чолов/, биограф на Ботев и по-точно, материали, свързани с ботевите четници. Проведеното проучване изяснява личността на загиналия четник. Става въпрос за четник от четата на Цанко Дюстабанов, убит през 1876 година в м. Преграда - паметникът е дело на Благотворителния комитет „Бенковски" - осветен през 1926 година.

Паметник на Сава Младенов - куриер на Левски /за изпълнението на особени поръчки -„...виж Савата да дойде, ще се плаща на черни души".../ и Ботев четник /един от единадесетте ботеви четници - тетевенци/. Убит в м. Козница на 21 юни 1876 година. Паметникът е изграден от Благотворителния комитет „Бенковски" и тържествено осветен през 1926 година. През 1981 година по инициатива на българските студенти, учещи в Москва, паметникът е реконструиран. Ежегодно на лобното място се провежда възпоменателен митинг и се  възпроизвеждат последните мигове от живота на героя. Последните години инициативата за провеждането на тази проява е подета от възпитаниците на Професионалната гимназия по горско стопанство и дървообработване, която от 1942 година носи името на Сава Младенов.

 

Иконостасът на църквата „Успение Богородично" - паметник на културата от национално значение, пренесен в параклиса на Църквата „Св. Всех Святих" след събарянето на първата. Ценен паметник, наред със съхранените икони, дело на различни майстори, в т. ч. и тетевенски такива, предшественици или следовници на Кръстьо Зограф от Тетевен.

Параклис „Покров Богородичен" - намира се на връх Острич. Изграден от Асен Свиленов Урманов и осветен през 2007 година.

Музейна сбирка „Просветилище наше" - в района на Църква „Св. Всех Святих".

Художествена галерия „Тетевен" - съхранила творби на художниците Васил Гачев, Събо Димитров, Маргарит Цанев, Калин Димитров /Рембранд/, Ценна Събова и Михаил Димитров. За начало на Художествената галерия „Тетевен" може да се счита годината 1985 година и подредената експозиция с дарените и откупени от страна на Общината творби от страна на скулптора- тетевенец  Васил Гачев. Дарения по - късно галерията получи и от страна на наследниците на Калин Димитров /Рембранд/. Нов облик Галерията придоби и се превърна  в своего рода хранителница на личностите на Тетевен с направената от страна на художника Събо Димитров експозиция „Тетевенци". Тази експозиция от близо 50 платна, близките подариха на Галерията.

Килийното училище в Голям извор -  част от Музейната сбирка на селището, съхранила етапите на образователното дело в Голям Извор и част от историята на селището. Намира се в двора на църквата.

Археологически  разкопки - през 2008 година се сложи началото на археологически проучвания на връх Трескавец, където в продължение на около две седмици се извърши теренна работа върху около 250 кв.м. В резултат на извършените проучвания се разкри застрояване върху около 150 кв.м. и оформени стени на пет жилищни помещения. По мнение на специалисти теренните проучвания трябва да продължат, с което да се сложи край на близо вековния застой в това отношение. Проучванията по безспорен начин ще потвърдят становищата за съществуването на т.нар. „римски пътища", укрепителни съоръжения и поселища от най-дълбока древност.
Един от най-интересните старопланински манастири е Гложенският манастир. За разлика от останалите той не е закътан в пазвите на планинските вериги, а е кацнал на висока каменна тераса, отделена от околната среда със стръмни скатове и отвесни скали. Ако се вярва на местното поверие, старото име на Гложене било Чирен пазар и селото се е намирало на около един километър от днешното село - на левия бряг на Вит. Сегашното село според поверието е основано от киевския княз Глож, който получил това място от цар Иван Асен II. Тук князът построил малка крепост и манастир, посветен на Св. Преображение

 Изглежда, че манастирът е просъществувал до идването на турците или което е по-вероятно - до XVII в., когато е потурчено околното население. По всичко личи, че в началото на XVIII в. бил изграден нов манастир – "Св. Георги Победоносец". За да избегнат посегателствата на турците, монасите издигнали своя обител на високата, мъчнодостъпна скална тераса. Първоначалната манастирска църква пострадала значително по време на двата силни земетръса през 1904 и 1913 година. Според описанията на П. Мутафчиев тя се е състояла от малък наос и пристроен към него притвор. Поради разиграната площ на скалната площадка наосът и притворът имали твърде неправилни очертания. Градежът е от местни камъни, споени с хоросан. По-голям интерес представлява наосът, който всъщност съставлява първоначалната църква. По-особено значение има оформянето на апсидата с необичайното разположение на една продълговата дълбока ниша, издълбана в дебелината на източния край на дъговидната стена. Трудно е да се определи нейното предназначение. Най-вероятно тя би могла да изпълнява функцията на изчезналите още през XVI в. диаконни ниши, отварящи се в дясната част на източната стена на църквите. Така, както е оформена - като ниска дълбока дупка, в нея могат да се поместят онези църковни вещи, които се съхраняват в същинските диаконикони, но това съвсем не означава, че тя има действителните качества на диаконна ниша.

Именно присъствието на въпросната ниша е безспорно доказателство за датирането на църквата, а чрез нея и на манастира през XVII-XVIII в., а не както се отнася нейното изграждане през XII в., когато на терасата въобще не е имало манастир. От времето на изграждане на манастира днес може да се види само тунелът, т. нар. "Просечник", изсечен в скалата, през който единствено може да се достигне до терасата. Оттогава са и останките на една малка четвъртите сграда с неправилни очертания, определяна като кула. Преди разрушаването й от земетръсите през 1904 и 1913 г. тя е била частично запазена, което позволява да се види, че нищо в нея не издава особеностите на висока кула. Монашеските жилища, разположени в масивна двуетажна сграда, с дълбоки зимници от към спадащите скатове, са построени през 1858 г. навярно на мястото на по-стари, разрушени жилищни сгради. Сегашната църква е построена през 1931 година. В старата църква имало интересен дърворезбован иконостас, пренесен впоследствие в новата.

Голяма просветна дейност манастирското братство развива в края на XVIII и началото на XIX век. Под негово ръководство и с негови средства в близкото село Малък извор се създават метох и килийно училище. С много голямо значение са второто килийно училище и метохът, които Гложенският манастир основава в Ловеч. Към писмените паметници, произлизащи от манастира, спадат едно киевско-печорско евангелие от 1716 г. и редица месецослови, пролози, жития на светии, кондики и други, между които и два бронзови печата с определението на манастира като киевски. Манастирът се слави още и с храмовата си икона "Св. Георги Победоносец", която според сказанието е донесена от княз Глож от Киевско-Печорската лавра.

Гложенският манастир също е средище на революционна дейност. Един от игумените му - Хаджи Евтимий Симеонов от Сопот е доверен човек на Васил Левски, който винаги намира приют в манастира.

arhitekturni


Йорговата къща
 

413307 543094585706101 628772809 o

Архитектурен паметник на културата от национално значение, строена през ХVІІІ век. Един от обектите, наред с Манастирската църква „Свети Илия" съхранили своята цялостност, след опожаряването на селището от кърджалиите  през 1801 година. Обектът е съхранил дърворезбените тавани, мусандрите и всичко, характерно за тетевенската архитектура.

>> Вижте още


Бобевската къща 
 
176261 543090799039813 462360578 o

Образец на тетевенската архитектура - паметник на културата от национално значение. Обектът има точна датировка, отбелязана на един от диреците - годината 1852. Тук се среща функционалност и изящество - вградените гардероби, дърворезбата, кьошковете - кътовете за отдих и пр. Къщата е собственост на наследниците на голямата фамилия Бобевски. 

>> Вижте още


Къща - музей „Васил Левски" - с. Голям Извор
 

9937ea9e070d9c10c153c6da4faf4090 XLПодредена експозиция на Първия окръжен център в Българско. Експозицията е уредена през 1972 години, като част от честванията, посветени на 100-годишнината от основания от Васил Левски Първи окръжен център в Българско.

>> Вижте още


Хаджиивановата къща
 

286102 543094912372735 354674129 oХаджиивановата къща - на братята Станьо и Станчо Хаджи Иванови, е една от най-посещаваните къщи в Тетевен. Построена е през 1848г. Намира се в централната част на гр. Тетевен срещу църквата "Св. Всях Светих" и до скоро е била позната сред гостите на града като механа “Тетевен“.

>> Вижте още


Гложенски манастир "Св. Георги Победоносец"
  

20180428 160916 HDR 3 CopyЕдин от най-интересните старопланински манастири е Гложенският манастир. За разлика от останалите той не е закътан в пазвите на планинските вериги, а е кацнал на висока каменна тераса, отделена от околната среда със стръмни скатове и отвесни скали.

>> Вижте още


Църква „Св. Всех Святих"
  

curkva1Църква „Св. Всех Святих" е паметник на културата. Началото на нейното построяване може да се отнесе към 1830-34 година, а нейното освещаване се извършва през 1846 година. Построена е върху подпорната стена на мястото на стара църква, съществувала до опожаряването на Тетевен.

>> Вижте още


Манастир "Свети Илия"
 

IMG 5417 2 CopyВ потаен дол в подножието на вр. Остреч е разпо­ложен Тетевенския манастир "Св. Илия". Манастирът е строен преди падането на България под турско робство. Предание разказва, че цар Иван Шишман е дарил на манастира дървен кръст обкован със сребро и с изобразени на него евангелски сцени. Най-ранният документ в Манастира е от 1600 година от йеромонах Василий.

>> Вижте още


Параклис "Покров Богородичен"
 

20151209152414 36366Параклисът се намира на връх Острич. Изграден от Асен Свиленов Урманов и осветен през 2007г. До върхаи параклиса има изградена екопътека, която тръгва от с. Бабинци. Започва до училището в началото на селото, след което следва стръмно изкачване до върха.

>> Вижте още


Килийно училище - с. Голям извор
 

20201108 113052 2Килийното училище в с. Голям извор, община Тетевен, е построеното през 1816 г. в двора на църквата "Св. Възнесение Господне" в центъра на селото. То функционира като килийно училище до средата на 19 -ти век. През 1843г сменя статута си от килийно на взаимно светско училище.

>> Вижте още


Исторически музей - гр. Тетевен
 

IMG 5097Историческият музей в Тетевен е основан през 1911 г. от тетевенеца Михал Койчев. Отделя се в самостоятелна сграда през 1932 г., когато по инициатива на градския благотворителен комитет „Г. Бенковски" и по проект на арх. Иван Васильов и Димитър Цолов, е построен дом - паметник с доброволния труд и дарения на местните жители, в знак на признателност и почит към паметта на загиналите за свободата им техни съграждани.

>> Вижте още


 

 

Църква „Св. Всех Святих" е паметник на културата. Началото на нейното построяване може да се отнесе към 1830-34 година, а нейното освещаване се извършва през 1846 година. Построена е върху подпорната стена на мястото на стара църква, съществувала до опожаряването на Тетевен. Църквата се характеризира със своята монументалност, за разлика на други църква от това време, които са вкопани в  терена представлява изключение от всички църкви, строени през периода, в който България е под турско владичество. Църквата впечатлява изключително силно със своя външен вид и размери - 31.1 метра дължина, 14 метра широчина и стени дебели приблизително 1.5 метра. Иконите са дело на различни майстори, в т. ч. и на Станислав Доспевски.Новият дърборезбен иконостас е дело на резбаря Петър Кънчев и е изработен през 30-те години на миналия век. Църковните куполи са издигнати през1895 година от инж. Трифонов. Тогава се премахнати и вътрешните заграждения, отделящи мъжкото от женското отделения. Църковните камбани са отлети в Москва през 1875 година. Тези камбани огласяват радостта на Освобождението на 1-ви ноември и една от тях не издържа радостта и получава своята пукнатина. Това е църквата, в която и Апостолът на свободата Васил Левски изпълнява своето „Достойно есть!" през 1870 година.

Църквата "Вс.Всех Святих" се намира в централната част на град Тетевен.

Тетевен

 bottom logo teteven new green

Актуално от Общински съвет

Архив Отчети

Отчети

За региона

  Меню