В потаен дол в подножието на вр. Остреч е разпо­ложен Тетевенския манастир "Св. Илия". Манастирът е строен преди падането на България под турско робство. Предание разказва, че цар Иван Шишман е дарил на манастира дървен кръст обкован със сребро и с изобразени на него евангелски сцени. Най-ранният документ в Манастира е от 1600 година от йеромонах Василий (живял и работил там). В негови бележки пише "...в Илински манастирь близь се Тетевене и преписал трабник великий с Номоканона на Иван Постника". Други източници показват, че манастирът е от XIV век. През 1705 г. граматик Станьо от Тетовене е писал икони в манастира. В него имало действащо духовно училище.

Съхранени са сборници от XVI в. (XVII в.), съдър­жащи молитви, заклинания, мъдрости, поучения и летописи. През 1799 година Софроний Врачански намира закрила на два пъти от кърджалийските нашествия.

През 1801 година когато кърджалиите изпепеляват град Тетевен, манастирът "Св. Илия" оцелял по чудо.

Манастирската църква е с интересна архитектура. Стените на олтара са полукръгли (конхи), очертаващи трилистник. Други две конхи очертават задната част. Църквата е двукуполна и е покрита с плочи. Строителст­вото е на два етапа. Първият триабсидна с един купол, която през 1869 година е разрушена и достроена с две задни конхи и втори купол. Стенописите са сериозно повредени. Запазени са интересни икони. Най-старата икона от 1776 година е на Св. Архангел Михаил (53х80см.). В долния десен ъгъл се чете: "попПав.1776г.". Иконата е рисувана на дъска и е резбована. Съществува икона и на Св. Илия. От по-късно време е другата икона на Св. Архангел Михаил (53х72см.), която е рисувана от иконописеца Ненчо х.Найденов от Троян (20 септември 1861 г.). Тя е подарена от Георги Братанов. Иконата "Успение на Света Богородица" е дело на Самоковския зограф Иван Д. Доспевски (син на Станислав Доспевски) (1874г).

Иконите са вградени в Иконостаса, който е от две части, (по-стара и по-нова). Орнаментите са със сюжет от растителния свят, а авторите са от прочутата Тревненска резбарска школа.

Неговата уникалност се състои във факта, че разваленият контракт по неговото последно изписване, дава възможност да се видят отделните етапи на стенописване - факт, който не може да се срещне не само в България, на Балканите, че дори и в Европа.

Изглежда, че манастирът е просъществувал до идването на турците или което е по-вероятно - до XVII в., когато е потурчено околното население. По всичко личи, че в началото на XVIII в. бил изграден нов манастир – "Св. Георги Победоносец". За да избегнат посегателствата на турците, монасите издигнали своя обител на високата, мъчнодостъпна скална тераса. Първоначалната манастирска църква пострадала значително по време на двата силни земетръса през 1904 и 1913 година. Според описанията на П. Мутафчиев тя се е състояла от малък наос и пристроен към него притвор. Поради разиграната площ на скалната площадка наосът и притворът имали твърде неправилни очертания. Градежът е от местни камъни, споени с хоросан. По-голям интерес представлява наосът, който всъщност съставлява първоначалната църква. По-особено значение има оформянето на апсидата с необичайното разположение на една продълговата дълбока ниша, издълбана в дебелината на източния край на дъговидната стена. Трудно е да се определи нейното предназначение. Най-вероятно тя би могла да изпълнява функцията на изчезналите още през XVI в. диаконни ниши, отварящи се в дясната част на източната стена на църквите. Така, както е оформена - като ниска дълбока дупка, в нея могат да се поместят онези църковни вещи, които се съхраняват в същинските диаконикони, но това съвсем не означава, че тя има действителните качества на диаконна ниша.

Именно присъствието на въпросната ниша е безспорно доказателство за датирането на църквата, а чрез нея и на манастира през XVII-XVIII в., а не както се отнася нейното изграждане през XII в., когато на терасата въобще не е имало манастир. От времето на изграждане на манастира днес може да се види само тунелът, т. нар. "Просечник", изсечен в скалата, през който единствено може да се достигне до терасата. Оттогава са и останките на една малка четвъртите сграда с неправилни очертания, определяна като кула. Преди разрушаването й от земетръсите през 1904 и 1913 г. тя е била частично запазена, което позволява да се види, че нищо в нея не издава особеностите на висока кула. Монашеските жилища, разположени в масивна двуетажна сграда, с дълбоки зимници от към спадащите скатове, са построени през 1858 г. навярно на мястото на по-стари, разрушени жилищни сгради. Сегашната църква е построена през 1931 година. В старата църква имало интересен дърворезбован иконостас, пренесен впоследствие в новата.

Голяма просветна дейност манастирското братство развива в края на XVIII и началото на XIX век. Под негово ръководство и с негови средства в близкото село Малък извор се създават метох и килийно училище. С много голямо значение са второто килийно училище и метохът, които Гложенският манастир основава в Ловеч. Към писмените паметници, произлизащи от манастира, спадат едно киевско-печорско евангелие от 1716 г. и редица месецослови, пролози, жития на светии, кондики и други, между които и два бронзови печата с определението на манастира като киевски. Манастирът се слави още и с храмовата си икона "Св. Георги Победоносец", която според сказанието е донесена от княз Глож от Киевско-Печорската лавра.

Гложенският манастир също е средище на революционна дейност. Един от игумените му - Хаджи Евтимий Симеонов от Сопот е доверен човек на Васил Левски, който винаги намира приют в манастира.