НОВИНИ
На 3-ти март българският народ отбелязва своя национален празник, а тази година се навършват 148 години от края на петвековното турско робство.
Празничният ден в град Тетевен започна в двора на църква "Св. Всех Святих" с молебен за здраве и рецитал на ученици от СУ „Георги Бенковски“ – гр. Тетевен. След това бяха поднесени цветя пред паметника на загиналите за освобождението на Тетевен от името на: Община Тетевен, ОбС-Тетевен, народния представител – Николай Нанков, детски градини и училища, образователни центрове, културни и държавни институции, организации и асоциации, граждани, политически партии и др.
Проведе се и шествие до пл. „Сава Младенов“, където тържествено бе издигнато знамето на Република България от кмета на Община Тетевен – д-р Мадлена Бояджиева.
На 3 март с гордост и признателност отбелязваме Националния празник на Република България – деня, в който се прекланяме пред подвига, саможертвата и героизма на онези, които извоюваха свободата на нашата Родина, каза кметът на Тетевен в своето слово.
Тази дата завинаги ще остане символ на национално достойнство, на силния български дух и на стремежа към независимост и справедливост. Днес свеждаме глава пред паметта на всички знайни и незнайни герои, отдали живота си за свободата на България, каза още д-р Бояджиева.
Тя отбеляза, че трябва да бъдем единни, отговорни и активни в делата си, за да съхраним завещаното от предците ни – любовта към родината, уважението към традициите и вярата в силата на българския народ.
Програмата продължи с музикални изпълнения от „Етро Брас Бенд“.
На празничния ден присъстваха - зам.-кметовете на Община Тетевен – Борис Врабевски и Тони Стоев, председателят на ОбС-Тетевен – Мария Стойчева, общински съветници, ученици и учители, граждани и гости на града.
Уважаеми съграждани,
На 3 март с гордост и признателност отбелязваме Националния празник на Република България – деня, в който се прекланяме пред подвига, саможертвата и героизма на онези, които извоюваха свободата на нашата Родина.
Тази дата завинаги ще остане символ на национално достойнство, на силния български дух и на стремежа към независимост и справедливост. Днес свеждаме глава пред паметта на всички знайни и незнайни герои, отдали живота си за свободата на България.
Наш дълг е да пазим историческата памет, да предаваме ценностите на свободата и родолюбието на идните поколения и с общи усилия да работим за едно по-добро бъдеще на нашата страна и на нашата община.
Нека бъдем единни, отговорни и активни в делата си, за да съхраним завещаното от предците ни – любовта към родината, уважението към традициите и вярата в силата на българския народ.
Пожелавам на всички Вас здраве, благополучие, успехи и увереност в утрешния ден.
Нека България бъде силна, достойна и просперираща!
Честит национален празник!
На 1-ви март се навършиха 225 г. от опожаряването на Тетевен от кърджалиите. Това е най-черната дата в историята на града - близо 5 000 души са избити и изклани, а след погрома оцеляват няколко стари къщи и манастира „Свети Илия“.
В памет на загиналите тетевенци бяха поднесени цветя пред паметния знак „1801г.“ от зам.-кмета на Община Тетевен – Борис Врабевски.
1 март 1801 г. - ОПОЖАРЯВАНЕТО НА ТЕТЕВЕН ОТ КЪРДЖАЛИИТЕ
ХVІІ и ХVІІІ в. са период на разцвет на Тетевен – в икономическо и културно отношение. Хората от съседните селища започват да го наричат „Алтън Тетевен, алтън кьой” (Златен Тетевен, златно селище).
Този „златен” Тетевен привлича погледа на кърджалиите и на 1 март 1801 г. градът е опожарен почти до основи. Близо 5 000 души са избити и изклани, останалите забягват в различни краища на България и извън нея.
Привлечени от богатствата на Тетевен, кърджалиите правят няколко опита да влязат в града откъм с. Гложене. Преди това изпращат известие за откуп до местните първенците, което те отхвърлят. В замяна на това тетевенци правят укрепления и поставят стражи на местата, откъдето предполагат, че могат да влязат разбойниците. Озлобени от отказа, кърджалиите се връщат в Гложене, и през Градежница и Бабинци атакуват Тетевен.
Според спомените на дядо Ничо Удренов Табака, свидетел на събитията, и според народните песни от този период, жестокостта на кърджалиите била предизвикана и от факта, че смели тетевенци (Дели Пало, Дишо Гложков, Димо Гагов и др.) организират чети и успяват до освободят пленените при първите набези моми и невести.
1 март 1801 г. – най-черният ден в историята на Тетевен. За него четем в летописите на поп Грозю и поп Велчо. Нахлуването на кърджалийската орда става с обичайната за случая тържественост: биене на барабани и свирене на музика. Обзетото от ужас население прибира по-ценните си вещи и покъщнина и хуква към околните и непристъпни върхове, за да търси спасение, а по-смелите грабват оръжие, за да продължат борбата. Част от жителите, милеещи за домовете си, остава в града, надявайки се на милостта на нападателите, но веднага след влизането си в града, кърджалиите започват своята вакханалия. Докато една част от тях грабят, друга тръгва да преследва избягалите. Според преданията част от местното население бяга през Козница до Платуница, друга към Джедвар, а трета търси защита на непристъпния Трескавец. Кърджалиите обсаждат върха и чакат да настъпи глад и обсадените да се предадат. Една хитрост ги спасява: събират по малко от хранителните припаси на всяко семейство и нахранват до насита едно теле, след това го хвърлят от скалата. Храната, която се показва от търбуха на животното, заблуждава кърджалиите, („че ако те хранят и добитъка си с жито и царевица, сигурно имат храна в изобилие за себе си”) и те напускат обсадата.
Три седмици кърджалиите колят и грабят в Тетевен. И след всичко това пристъпват към унищожението на Тетевен с огън. Градът е запален от няколко места и вероятно е изгорял бързо, като се има предвид, че къщите му са били предимно дървени и застроени близо една до друга. Изгаря и църковният храм. Като по чудо оцеляват манастирът „Св. Илия”, Йорговата къща и няколко къщи в махала „Манастирски дол“, които, според преданията, са спасени от българин-кърджалия от тази махала (Караджи Асан – Сокол, възпят в едноименната поемата и на чието име е наречена местността Соколов зъб).
Разорен и опустошен, Тетевен дълго време се съвзема. Още повече, че голяма част от останалите живи тетевенци напускат града. Някои заминават и се установяват в „мирната земя Влашка”, предимно в градовете Слатина, Крайова, Питещи, Александрия и Турну Мъгурели. Според Мильо П. Табаков в Крайова и Слатина е имало улици, наречени „Тетевянолуй” (Тетевенска). Друга част от жителите та Тетевен се преселват в Южна Русия – с. Терновка, Херсонска губерния. Много тетевенци остават и в селата по пътя за Румъния – Кула, Зайчар и Велики извор.
Възстановяването на града, особено през първите две – три десетилетия, върви сравнително бавно. Едва в едно писание от 1835 г. четем: „Тетевен, велико село без турци, посред тече Вита река...”, т.е. Тетевен вече заема подобаващото му се място. През 1846 г. завършва и строителството на църквата „Св. Всях Светих”, на мястото на опожарения стар храм. Изграждането се извършва с доброволен труд и дарени средства от тетевенци, в т.ч. и от тези, които живеят извън града. Веднага след построяването на църковния храм започва и строежът на мъжкото класно училище в двора на църквата.
Постепенно се възраждат занаятите, откриват се първите частни училища, оживява се търговията и Тетевен тръгва напред.
По време на последното заседание на ОбС – Тетевен, кметът на Община Тетевен – д-р Мадлена Бояджиева, представи Годишния си отчет по изпълнение на Програма за управление на Община Тетевен за 2025 г.
Кметът акцентира върху няколко отправни точки от отчета като отбеляза, че един от основните моменти от изпълнението на програмата е изграждане и поддръжка на инфраструктурата в града и селата.
Удовлетворена съм, че след продължителни усилия и работа и тази година продължихме да обновяваме уличната и тротоарна мрежа в населени места в общината чрез основни и текущи ремонти, както и успяхме да изготвим голям брой нови инвестиционни проекти, свързани с обновяване на общинската пътна и улична мрежа, каза д-р Бояджиева.
Тя отбеляза, че през 2025г. са подготвени и съгласувани инвестиционни проекти по подписани споразумения с МРРБ за следните обекти:
- Общински пътища: Козница - паметник Сава Младенов; Рибарица, Костина - Паметник Георги Бенковски; Български извор – Галата; Пътищата за Малка Желязна, Бабинци, Васильово, Дивчовото, Рибарица и за Брязово.
- Улици: „Цар Самуил“ - с. Градежница; „Йото Врачев“ - с. Гложене; „Първомайска“ и водопровод - с. Голям извор; „Ген. Дендевил“ и водопровод - с. Голям извор; „кап. Войновски“ и „Хр. Ботев“ - с. Черни Вит.
Готов е и проектът за изграждане на конзолен паркинг с дължина 100 м. и укрепване на подпорна стена от десния бряг на река Бели Вит, по ул. „Христо Ботев“ в гр. Тетевен.
Кметът на Тетевен каза още, че е извършен основен ремонт на тротоарна настилка на ул. „Христо и Калин Цакови“ и ул. Илия Темелски“ и на участъци от тротоари на ул. "Ал. Стамболийски, като е направен и текущ ремонт на стълби на няколко места в града.
Изградени са нови детски площадки в Градежница и Глогово, като е извършен и текущ ремонт на съществуващите. Одобрен е инвестиционният проект и е издадено Разрешение за строеж на обект: „Основен ремонт на централен площад в село Български извор“.
През 2025 г. е направен основен ремонт на спортните площадки в училищата "Христо Ботев" - с. Глогово, "Васил Априлов" - с. Градежница и „Георги Бенковски“ - с. Галата. Извършена е реконструкция и оборудване на комбинирана спортна площадка в с. Рибарица, а в процес на изграждане е физкултурен салон в училище „Георги Бенковски“ с. Галата.
Д-р Бояджиева припомни, че е започнало реализирането на проект за обновяване на уличното осветление във всички населени места на общината чрез изграждане на система от енергоспестяващи съоръжени, който продължава да се изпълнява и през 2026г.
Тя подчерта, че в следствие на подписано Споразумение за финансиране на обект: "Изграждане на ново мостово съоръжение над река Бели Вит на мястото на съществуващо съоръжение между ОТ 76 и ОТ 75, гр. Тетевен“, през 2025г. е изготвен инвестиционният проект, на който предстои изпълнение.
Община Тетевен работи усилено за подобряване енергийната ефективност на публичните сгради (училища, детски градини, общински сгради, читалища и др.) чрез използване възможностите за финансиране с европейски и други средства. Приключен е основен ремонт и са изпълнени мерките за енергийна ефективност на детска градина в с. Глогово, като е получено и частично финансиране от МОН за основен ремонт и изпълнение на мерки за енергийна ефективност на детска градина в с. Български извор и НУ „Хаджи Генчо“. Предстои изпълнение през настоящата година.
Най-важната тема, по която като ръководство работихме през 2025г. и по която ще продължим да работим усилено, е темата за безводието. Този проблем е изключително сериозен и от началото на моята дейност като кмет стои на дневен ред и сериозно ме безпокои, изтъкна кметът на Тетевен.
През 2025 г. Община Тетевен работи в три основни направления по този въпрос: Подсигуряване на финансови средства за подмяна и реконструкция на водопроводната мрежа - да може значително да намали загубите на питейна вода; Търсене и легализиране на нови водоизточници, Обследване на водопреносната система в населените места на воден режим и анализ на загубите на вода с цел определяне на конкретни мерки, които трябва да се приложат.
Като част от предприетите мерки екип от специалисти е извършил обследване на водопреносната система в Тетевен и Глогово, направен е и анализ на загубите на вода с цел установяване количеството водни загуби.
Във връзка с преодоляването на водната криза, през летните месеца бе извършено проучване за осигуряване на алтернативен водоизточник за водоснабдяване на гр. Тетевен от река „Костина“ в с. Рибарица. Анализът на водните проби показват, че водата е годна за питейно-битови нужди. Предстои възлагане на проектиране за изграждане на речно водохващане, пречиствателно съоръжение и довеждащ водопровод от река „Костина“ до основния водопровод.
През изминалата година започна изпълнението на обект: „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа в обхвата на квартали №33, 24, 21, 19, 14, 13, 12, 10, 5 и част от 3 - гр. Тетевен“ – Етап 2, който е в последната фаза на изпълнение. Започна и изпълнението на проект: „Реконструкция на водоснабдителната мрежа на град Тетевен“, който предвижда реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа за града и е с обща дължина около 11 250 лин. м. Строително-монтажните дейности започнаха в началото на 2026 г.
През 2025 година са изпълнени и други обекти, свързани с водоснабдяването: Основен ремонт на водопровод „Черджето“ - с. Градежница; Основен ремонт на водопровод в м. Джамийска - с. Градежница; Подобряване водоснабдяването в м. „Бялата вода“ - с. Глогово; Текущ ремонт на водопровод - с. Васильово.
С цел разрешаване на водната криза в Глогово бяха направени водоснабдителен сондаж в местност Водна, където са открити добри водни количества.
През изтеклата година общината подготви и няколко други водоснабдителни проекти, част от които са съгласувани и с разрешение за строеж: Изграждане на захранващо водопроводно трасе за с. Глогово; Проект за Реконструкция на водоснабдителна мрежа за с. Галата; Частична реконструкция и изграждане на водопроводна мрежа в с. Градежница; Реконструкция на улица „Първомайска“ и водопровод - с. Голям Извор; Изграждане на улица "Ген. Дендевил" и водопровод - с. Голям извор.
Стана ясно, че са разработени шест нови проектни предложения и са сключени договори за безвъзмездна финансова помощ с ДФЗ за следните нови проекти: „Изграждане на ул. „Васил Левски“ и ул. „Отец Паисий“ в с. Рибарица“; „Основен ремонт и рехабилитация на улици „С. Куманов“, „Д. Благоев“ и „полк. Орлов“ в Тетевен; Основен ремонт и подобряване на енергийната ефективност на сграда на „НЧ Найден Григоров“, с. Голям извор. Внесени са и чакат одобрение още две проектни предложения в ДФЗ за улици в Тетевен и за енергийна ефективност на сградата на общината.
По Плана за възстановяване и устойчивост през отчетния период Община Тетевен сключи договор за безвъзмездна финансова помощ с предмет „Зелена енергия и мобилност за по-добра социална среда“. Проектът обхваща три социални центрове, като в "Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изоставеност" и в „Дневен център за лица с увреждания" ще бъдат инсталирани фотоволтаични системи, а за нуждите на "Общностен център за деца и семейства" ще бъде закупено ново електрическо превозно средство и ще бъде изградена зарядна станция, каза д-р Бояджиева.
По думите й през 2025г. ръководството на общината е станало инициатор на създаване на Местна инициативна група, чрез която ще се предоставя възможност за европейско финансиране на публични мерки и проекти за развитие на местния бизнес. Местна инициативна група – Тетевен, кандидатства с проектно предложение със Стратегия за Водено от общностите местно развитие на СНЦ "МИГ- Тетевен" - за програмния период 2023 – 2027. Проектното предложение е одобрено и вече е сключен договор за финансиране.
Провеждахме последователна политика за подпомагане на талантливи и изявени деца в различни области чрез стипендии и награди. През 2025 г. еднократна помощ при раждане на дете са получили 50 семейства, а общата сума на помощта възлиза на 25 000 лв. Общината продължи да финансира Фонда за подпомагане на семейни двойки, нуждаещи се от асистирана репродукция, а гражданите, възползвали се от фонд за отпускане на помощи за лечение са 49, каза още д-р Бояджиева.
Годишният отчет за 2025 г. може да видите – ТУК.
На 24 февруари в София се проведе ХХXIX Общо събрание на НСОРБ. Форумът бе открит от председателя на УС на Сдружението и кмет на община Велико Търново - Даниел Панов, а приветствия отправиха още кметът на общината домакин - Васил Терзиев, член на УС на НСОРБ и президентът на Република България - Илияна Йотова.
Кметът на Община Тетевен и член на УС на НСОРБ – д-р Мадлена Бояджиева бе сред присъстващите на събитието и получи почетна юбилейна грамота по случай 30-годишнинаната на НСОРБ. Отличието се връчва за същественото участие на Община Тетевен в създаването на Сдружението през 1996 г. и утвърждаването му като единна, представителна и силна организация на местната власт през годините.
Специални награди бяха връчени и на останалите общините-учредители, членовете на Инициативния комитет на Сдружението, както и на ръководствата на Управителния съвет от 1996 г. до днес.
Малко по-късно делегатите в Общото събрание гласуваха отчетните документи на Сдружението, а в рамките на дискусионен панел между общините и централната власт се обсъдиха стратегически приоритети. Участие в дискусията взеха Георги Клисурски, министър на финансите, Ангелина Бонева, министър на регионалното развитие и благоустройството, Юлиан Попов, министър на околната среда и водите и Росен Карадимов, председател на Комисията за защита на конкуренцията.
По време на събитието бяха представени и обобщени резултати от национално представително социологическо проучване на Агенция "Тренд" за обществените очаквания към местната и централната власт.
На 18 февруари пред паметника на Васил Левски в гр. Тетевен бяха отбелязани 153 години от гибелта на Апостола на свободата. Своята почит и признателност към делото и саможертвата на великия български революционер отдадоха представители на местната власт, жители и гости на града.
По случай 153-та годишнина от гибелта на Апостола, кметът на Община Тетевен – д-р Мадлена Бояджиева отбеляза, че делото на Левски продължава да бъде морален ориентир за българското общество и вдъхновение за младите поколения.
Тя подчерта, че отбелязването на такива важни дати от историята ни е част от стремежа на Община Тетевен да съхранява историческата памет и да възпитава уважение към националните герои и ценности.
Присъстващите почетоха паметта на Левски с едноминутно мълчание, след което бяха поднесени букети и цветя от името на Община Тетевен, ОбС – Тетевен, детски градини и училища, институции, организации, асоциации, политически партии и граждани.
На 18 февруари от 11:00 ч. пред паметника на Васил Левски в град Тетевен ще се проведе възпоменателно събитие по повод 153-та годишнина от гибелта на Апостола на свободата.
Участие в програмата ще вземат децата от ДГ „Васил Левски“ – гр. Тетевен и Мъжка вокална група "Вежен" при НЧ "Съгласие 1869" – гр. Тетевен.
Събитието ще завърши с поднасяне на цветя пред паметника на Апостола, в знак на уважение и признателност към живота и делото му.
На 14 февруари тетевенското село Голям извор отпразнува Деня на лозаря - Трифон Зарезан. Всяка година голямоизворчени спазват традициите и различни поколения се включват в подготовката и организацията на празника. Официален гост бе зам.-кметът на Община Тетевен – Борис Врабевски.
Както всеки път бе извършен трудовият обичай, свързан с първия стопански процес в годишния цикъл на обработка на лозата, а именно нейното зарязване. Ритуалът бе пресъздаден както традицията повелява, а лозето бе наречено и благословено за по-хубава и по-голяма реколта през годината.
И тази година се проведе конкурсът ,,Майстор винар“, а всички участници получиха грамоти и подаръци. С много настроение, пъстри носии и обич към българските традиции, самодейците от новосъздадената фолклорна формация „Извор“ - към читалището в с. Голям извор, направиха своята първа сценична изява, превръщайки събитието в истински празник.
Празникът бе организиран от кметство Голям извор и НЧ ,,Найден Григоров 1900 г.“, с подкрепата на Община Тетевен.
През последните години Община Тетевен последователно работи за решаване на един от най-сериозните проблеми за нашия град – безводието. Днес правим още една важна стъпка в тази посока.
Съвсем скоро ще започнат дейностите по още един проект за реконструкция на водоснабдителната мрежа на град Тетевен.
Ще се извърши реконструкция на близо 10 километра /около 9 806 лин.м./ водопроводна мрежа. Ще бъдат поставени полиетиленови тръби с висока плътност за налягане, ще се изградят нови сградни отклонения, както и необходимите пожарни хидранти, съобразно всички изисквания за безопасност.
Техническият проект обхваща голяма част от вътрешно-разпределителната мрежа на града по следните улици: ул. „Христо Ботев“, ул. „Пенка Михайлова“, ул. „Калена плоча“, ул. „Ал. Константинов“, ул. „Баньо Маринов“, ул. „Васил Йонков“, ул. „Чаира“, ул. Илия Темелски“, ул. „Тодор Михайлов“, ул. „Трескавец“, ул. „Палтен“, ул. „Вежен“, ул. „Върбанчовец“, ул. „Боева могила“, ул. „Иван Фурнаджиев“, ул. „Червен“, ул. „Бели Вит“, ул. „Димитър Ковачев“, ул. „Романов дол“, ул. „Костина“, ул. „Лальо Пеев“, ул. „Равни камък“, ул. „Станьо Петков“, пл. „Първи ноември“, ул. „Боровец“, ул. „Павел Койчев“, ул. „Михаил Койчев“ и други.
Целта ни е ясна – по-надеждно водоснабдяване, по-малко аварии, по-малко загуби на вода и по-добро качество на услугата за жителите на Тетевен. Това е част от дългосрочните усилия на Общината да осигури по-добра среда за живот и устойчиво развитие на града.
По време на строителните дейности ще бъдат причинени временни неудобства като спиране на водоподаването, ограничения в движението, шум и затруднен достъп до някои имоти. Община Тетевен поднася извинения за това и моли за разбиране, търпение и съдействие.
На 22 януари Община Тетевен бе отличена за четвърти път с наградата Европейски етикет за иновации и добро управление на Съвета на Европа. Това се случи на официална церемония в централната административна сграда на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Сертификатите бяха връчени само на 17 български общини.
Министър Иван Иванов връчи кристалните призове и сертификатите, като лично кметът на Община Тетевен – д-р Мадлена Бояджиева, получи наградата и изказа своята благодарност към всички, които са работили усилено за нея.
Получаването на Европейския етикет за иновации и добро управление за периода 2024–2026 г. е поредното признание за последователните усилия на Община Тетевен да работи прозрачно, отговорно и в интерес на хората. Това отличие ни мотивира да продължим да въвеждаме добри европейски практики и да развиваме общината с мисъл за бъдещето, каза д-р Бояджиева.
Удостояването с престижната награда е признание за постигнато високо качество на управление съгласно утвърдения европейски стандарт, основан на принципите за иновативно и добро демократично управление.
Европейският етикет за иновации и добро управление на местно ниво е сертификат за качество на цялостното управление в общините, като управлението се оценява по единни критерии и индикатори, разработени от Съвета на Европа, валидни за всички държави-членки. С него се удостоверява, че дадена община отговаря на европейските стандарти за качество на управлението на местно ниво.
Организацията и провеждането на процедурата за присъждане на Европейски етикет за иновации и добро управление се осъществява в партньорство между Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).
