НОВИНИ
На 3-ти март българският народ отбелязва своя национален празник. Тази година се навършват 146 години от подписването на Санстефанския мирен договор, с който се слага край на петвековното турско робство, а България възкръсва отново на картата на Европа.
Празничният ден в град Тетевен започна с рецитал на учениците от НЧ „Хаджи Генчо“ – гр. Тетевен и молебен в двора на църквата „Св. Всях Светих“. След службата, пред паметника на загиналите руски войни за свободата на Тетевен, бяха поднесени цветя, в знак на признателност към героизма и саможертвата на сражавалите се, от името на: Община Тетевен, ОбС – Тетевен, детски градини и училища, образователни центрове, културни и държавни институции, организации и асоциации, граждани, политически партии и др.
Програмата продължи с шествие от църквата до пл. „Сава Младенов“, където тържествено бе издигнато знамето на Република България от кмета на Община Тетевен – д-р Мадлена Бояджиева.
3-ти март е една от най-значимите дата в нашата история. Дата, която слага края на петвековното турско робство, дата, побираща в себе си саможертвата на българския народ и надеждите на българина за свобода, вяра и едно по-добро бъдеще, каза д-р Бояджиева в своето слово към присъстващите.
Нека в този ден да сведем чела, да се поклоним пред мъчениците на свободата. Нека си спомним за вярата и борбата, за книжовниците и будителите, съхранили духовното ни богатство и запалили огъня на националното пробуждане и възраждане. И не на последно място, нека бъдем горди, че сме потомци на славен и борбен народ, изпълнен с върховна саможертва, с храбър и непреклонен дух, каза още д-р Бояджиева.
Празничният ден продължи с националната инициативата на „Сдружение Азбукари“ - „Пробуждане с хора“, организирано на местна почва от НЧ „Съгласие 1869“ – гр. Тетевен и завърши с концерт на народната певица Румяна Попова.
На програмата по случай 3-ти март присъстваха зам.-кметовете на Община Тетевен – Борис Врабевски и Тони Стоев, председателят на ОбС – Тетевен – Мария Стойчева, общински съветници, ученици и учители, граждани и гости на града.
Днес се състоя концерт на уникалните таланти от Акустичната рок формация към НЧ "Съгласие 1869" - гр. Тетевен, по случай Националния празник 3-ти март. Младите китаристи създадоха магична атмосфера и приятни емоции, които завладяха присъстващите в салона на читалището.
Талантливите китаристи и техният ръководител - Павлин Павлов, бяха поздравени от кмета на Община Тетевен – д-р Мадлена Бояджиева и председателя на ОбС-Тетевен – Мария Стойчева.
Днес всички ние се насладихме на невероятните музикални умения на младите ни китаристи. Видно е, че любовта към музиката се крие в сърцата на всички тях, а днешният концерт бе ярка демонстрация на наученото, на старанието и упоритостта на нашите млади съграждани, каза д-р Бояджиева.
Искам да изкажа и своите благодарности към неуморната енергия, която г-н Павлов – техният преподавате, влага, за да ги обучава и развива, насърчавайки професионалното им развитие. Бъдете все така всеотдаен и мотивиран, за да дарявате щастие и надежда в очите на талантливите деца на Тетевен, отбеляза д-р Бояджиева.
Тя отправи пожелания за здраве, творчески устрем, всеотдайност и много бъдещи успехи.
На 1-ви март в салон на НЧ „Съгласие 1869 г.“ – гр. Тетевен бе изнесен празничен концерт по случай Деня на самодееца и любителското художествено творчество. В него взеха участие самодейните състави от НЧ „Съгласие 1869 г.“ – гр. Тетевен, НЧ „Изгрев 1946“ – с. Градежница, НЧ „Ариф Дженин 1961“ – с. Глогово, НЧ „Христо Смирненски 1925“ – с. Черни Вит.
Кметът на Община Тетевен – д-р Мадлена Бояджиева връчи поздравителни адреси и цветя по случай празника.
Вие, самодейците, с пословичните за българина трудолюбие и креативност развивате културно-просветна дейност, нямаща аналог в света. Вие сте необикновено явление в съвременния забързан и дигитализиран свят. Вие – със своето изкуство, ни връщате към корена, към реалността и българщината, каза д-р Бояджиева.
Честит празник на всички Вас, които с творчеството си озарявате празниците ни и светлите дати от събитийния календар в община Тетевен! Приемете моите най – сърдечни благопожелания за здраве, благоденствие, вдъхновение, всеотдайност и творческо дълголетие, завърши кметът.
На събитието присъства и председателят на ОбС-Тетевен – Мария Стойчева, която също поздрави самодейците и им връчи подаръци.
На 1-ви март д-р Мадлена Бояджиева – кмет на Община Тетевен, бе специален гост в НУ „Хаджи Генчо“ – гр. Тетевен, където се състоя празнична програма, организирана от училището и НЧ „Съгласие 1869 г.“ - гр. Тетевен.
Децата рецитираха стихотворения и пяха песнички, а Баба Марта също беше дошла да ги навести. Тя им разказа интересни факти около празника и традициите, свързани с него и раздаде на мартеници на всички малчугани.
Сред присъстващите на празника бяха г-жа Мария Стойчева – председател на ОбС-Тетевен и г-жа Ирена Филипова – директор на НУ ,,Хаджи Генчо“.
Днес – 1-ви март, се навършват 223 г. от опожаряването на Тетевен от кърджалиите. Това е най-черната дата в историята на града - близо 5 000 души са избити и изклани, а след погрома оцеляват няколко стари къщи и манастира „Свети Илия“.
В памет на загиналите тетевенци бяха поднесени цветя пред паметния знак „1801г.“ от кмета на Община Тетевен д-р Мадлена Бояджиева и председателя на ОбС-Тетевен – Мария Стойчева.
1 март 1801 г. - ОПОЖАРЯВАНЕТО НА ТЕТЕВЕН ОТ КЪРДЖАЛИИТЕ
ХVІІ и ХVІІІ в. са период на разцвет на Тетевен – в икономическо и културно отношение. Хората от съседните селища започват да го наричат „Алтън Тетевен, алтън кьой” (Златен Тетевен, златно селище).
Този „златен” Тетевен привлича погледа на кърджалиите и на 1 март 1801 г. градът е опожарен почти до основи. Близо 5 000 души са избити и изклани, останалите забягват в различни краища на България и извън нея.
Привлечени от богатствата на Тетевен, кърджалиите правят няколко опита да влязат в града откъм с. Гложене. Преди това изпращат известие за откуп до местните първенците, което те отхвърлят. В замяна на това тетевенци правят укрепления и поставят стражи на местата, откъдето предполагат, че могат да влязат разбойниците. Озлобени от отказа, кърджалиите се връщат в Гложене, и през Градежница и Бабинци атакуват Тетевен.
Според спомените на дядо Ничо Удренов Табака, свидетел на събитията, и според народните песни от този период, жестокостта на кърджалиите била предизвикана и от факта, че смели тетевенци (Дели Пало, Дишо Гложков, Димо Гагов и др.) организират чети и успяват до освободят пленените при първите набези моми и невести.
1 март 1801 г. – най-черният ден в историята на Тетевен. За него четем в летописите на поп Грозю и поп Велчо. Нахлуването на кърджалийската орда става с обичайната за случая тържественост: биене на барабани и свирене на музика. Обзетото от ужас население прибира по-ценните си вещи и покъщнина и хуква към околните и непристъпни върхове, за да търси спасение, а по-смелите грабват оръжие, за да продължат борбата. Част от жителите, милеещи за домовете си, остава в града, надявайки се на милостта на нападателите, но веднага след влизането си в града, кърджалиите започват своята вакханалия. Докато една част от тях грабят, друга тръгва да преследва избягалите. Според преданията част от местното население бяга през Козница до Платуница, друга към Джедвар, а трета търси защита на непристъпния Трескавец. Кърджалиите обсаждат върха и чакат да настъпи глад и обсадените да се предадат. Една хитрост ги спасява: събират по малко от хранителните припаси на всяко семейство и нахранват до насита едно теле, след това го хвърлят от скалата. Храната, която се показва от търбуха на животното, заблуждава кърджалиите, („че ако те хранят и добитъка си с жито и царевица, сигурно имат храна в изобилие за себе си”) и те напускат обсадата.
Три седмици кърджалиите колят и грабят в Тетевен. И след всичко това пристъпват към унищожението на Тетевен с огън. Градът е запален от няколко места и вероятно е изгорял бързо, като се има предвид, че къщите му са били предимно дървени и застроени близо една до друга. Изгаря и църковният храм. Като по чудо оцеляват манастирът „Св. Илия”, Йорговата къща и няколко къщи в махала „Манастирски дол“, които, според преданията, са спасени от българин-кърджалия от тази махала (Караджи Асан – Сокол, възпят в едноименната поемата и на чието име е наречена местността Соколов зъб).
Разорен и опустошен, Тетевен дълго време се съвзема. Още повече, че голяма част от останалите живи тетевенци напускат града. Някои заминават и се установяват в „мирната земя Влашка”, предимно в градовете Слатина, Крайова, Питещи, Александрия и Турну Мъгурели. Според Мильо П. Табаков в Крайова и Слатина е имало улици, наречени „Тетевянолуй” (Тетевенска). Друга част от жителите та Тетевен се преселват в Южна Русия – с. Терновка, Херсонска губерния. Много тетевенци остават и в селата по пътя за Румъния – Кула, Зайчар и Велики извор.
Възстановяването на града, особено през първите две – три десетилетия, върви сравнително бавно. Едва в едно писание от 1835 г. четем: „Тетевен, велико село без турци, посред тече Вита река...”, т.е. Тетевен вече заема подобаващото му се място. През 1846 г. завършва и строителството на църквата „Св. Всях Светих”, на мястото на опожарения стар храм. Изграждането се извършва с доброволен труд и дарени средства от тетевенци, в т.ч. и от тези, които живеят извън града. Веднага след построяването на църковния храм започва и строежът на мъжкото класно училище в двора на църквата.
Постепенно се възраждат занаятите, откриват се първите частни училища, оживява се търговията и Тетевен тръгва напред.
Днес -1-ви март, когато честваме един от най-тачените празници, Баба Марта и деца от НУ „Хаджи Генчо“ – гр. Тетевен посетиха Общинската администрация, за да поздравят кмета – д-р Мадлена Бояджиева и служителите по случай празника.
Помощниците на Баба Марта зарадваха всички като им закичиха мартеници, които са изработени в работилничката на НЧ „Съгласие 1869“ – гр. Тетевен.
Децата от ДГ „Васил Левски“ – гр. Тетевен, също вързаха мартеници на всички в администрацията и подариха цветя на д-р Бояджиева, а тя им раздаде мартенички и лакомства и им пожела да са здрави, весели и засмени.
Д-р Бояджиева бе поздравена и от доброволците от БМЧК – Тетевен, които също обиколиха администрацията и раздадоха мартеници.
Всяка година, в последната сряда на месец февруари, отбелязваме международно популярния „Ден на Розовата фланелка“, посветен на осъзнаването и превенцията на проблема „тормоз в училище“. За първи път България се включва в инициативата през 2012 г.
В израз на съпричастност срещу агресията и тормоза МКБППМН при Община Тетевен съвместно с образователните институции и ЦПЛР организираха различни инициативи, като се присъединиха към милиони други по света – за толерантност в училищните взаимоотношения, за нетърпимост към прояви на тормоз и за съпричастност към неговите жертви.
На вратите на всички класни стаи в училищата, в израз на взаимно солидарност, учениците поставиха посланието „Можем да бъдем ПО-ДОБРИ!“.
Бяха раздадени образователни брошури с призив към младите хора, да говорят и търсят отговори на ситуации на училищен тормоз, в които са въвлечени, на които стават свидетели или преки участници.
Насилието над деца не е изолиран феномен, то е навсякъде - във всяка държава, общество и социална група.
Възможностите за справяне с този феномен са в партньорство между всички участници – училищно ръководство, педагогически и помощен персонал, деца, родители и местната общност.
За първи път кмет на Община Тетевен влиза в ръководството на НСОРБ
Общото събрание на Национално сдружение на общините в Република България /НСОРБ/ избра състава на Управителния и Контролния съвет за мандат 2023 – 2027 г. Гласуването за листата от номинирани се извършва тайно от всички делегати на форума. Представители в ръководния орган имат общините от всички райони в страната.
Кметът на Община Тетевен – д-р Мадлена Бояджиева е сред избраните членове, а кандидатурата й бе издигната още през месец януари в Монтана на провелото се делегатско заседание на членове на Управителния съвет на НСОРБ от Северозападния район.
Благодаря на всички колеги кметове за доверието. За мен е голяма чест и отговорност и се надявам, че заедно с останалите новоизбрани членове на Управителния съвет ще успеем да гарантира стабилността на организацията, каза д-р Бояджиева.
Тя отбеляза, че в днешно време пред общините стоят множество предизвикателства, което налага усвояването на нови знания и умения, за да бъде отговорено на нуждите и желанията на гражданите.
Вярвам, че през следващите години Сдружението ще продължи да защитава интересите на общините пред органите на централната власт и всички ние следва да продължим тази обща позитивна политика на взаимодействие и сътрудничество, подчерта д-р Бояджиева.
За членове на Управителния съвет са избрани:
- Атанас Стоилов – кмет на община Аксаково
- Белгин Шукри – кмет на община Исперих
- Благомир Коцев – кмет на община Варна
- Васил Терзиев – кмет на Столична община
- Георги Димитров – кмет на община Карнобат
- Даниел Панов – кмет на община Велико Търново
- Димитър Бръчков – кмет на община Петрич
- Димитър Николов – кмет на община Бургас
- Добрин Добрев – кмет на община Разград
- Донка Михайлова – кмет на община Троян
- Емил Кабаиванов – кмет на община Карлово
- Ерол Мюмюн – кмет на община Кърджали
- Златко Живков – кмет на община Монтана
- Ивайло Симеонов – кмет на община Елин Пелин
- Иво Димов – кмет на община Димитровград
- Калин Каменов – кмет на община Враца
- Константин Костов – кмет на община Николаево
- Костадин Димитров – кмет на община Пловдив
- Д-р Мадлена Бояджиева – кмет на община Тетевен
- Мердин Байрям – кмет на община Върбица
- Павел Михайлов – кмет на община Родопи
- Радослав Ревански – кмет на община Белица
- Станислав Владимиров – кмет на община Перник
За членове на Контролния съвет са избрани:
- Васко Стоилков – кмет на община Сливница
- Георги Георгиев – кмет на община Дългопол
- Неби Бозов – кмет на община Сърница
- Проф. Христо Христов – кмет на община Шумен
- Стефан Тихолов – председател на Общинския съвет в Ловеч
На 26 февруари се проведе обществено обсъждане на Концепция за интегрирани териториални инвестиции /КИТИ/ „Стратегия „Единно здраве“ за Северозападен регион“. Водещият кандидат е Медицински университет – Плевен и 27 партньори, включително 10 общини, между които и общините Тетевен, Ловеч и Троян, 9 болници, 2 университета, 1 професионална гимназия, 1 сдружение с нестопанска цел, 1 център за компетентност и 2 малки предприятия.
В общественото обсъждане участваха кметът на Община Тетевен – д-р Мадлена Бояджиева, зам.-кметовете Тони Стоев и Борис Врабевски, директорът на "МБАЛ - Тетевен д-р А. Пешев" - Михаил Николовски, служители на общинска администрация и граждани.
Какво предвижда стратегията като цяло и какво ще бъде направено в община Тетевен беше представено от екипа на МУ – Плевен, подготвил концепцията.
За община Тетевен се предвижда инвестициите в здравеопазването да са в рамките на 1,7 млн. лв. основно в здравна инфраструктура - за ново оборудване на МБАЛ-Тетевен със зала за телемедицина и диагностично оборудване за кардиологични и онкологични заболявания. Закупуване и оборудване на мобилен кабинет, който да посещава отдалечените райони от общинския център и поставяне на публично място на мобилен дефибрилатор за обществено ползване.
Освен инвестиция в здравна инфраструктура се предвижда и провеждането на здравни кампании, профилактични прегледи от лекари специалисти от университетската болница в Плевен.
Концепцията за интегрирани териториални инвестиции за Северозападен регион се базира на стратегия за Единно здраве за хората, животните и растенията. Предлага комплексно решение на проблемите по отношение на здравеопазване, спорт, екологична, здравна среда и създаване на икономически растеж в общините от Северозападен регион.
Общественото обсъждане на Стратегия „Единно здраве” цели припознаване от общността на необходимото за всеки един град, за да може да бъде финансирано от европейската програма за развитие на регионите, като общо стойността е близо 52 млн. лв. Стратегията е комплексно решение на проблеми в здравеопазването, образованието, екологичната градска среда и здравословния начин на живот, а възможността предвидените инвестиции да достигнат до потребителите зависи от широката обществена подкрепа.
Своята подкрепа може да дадете чрез попълване на Анкетата за Стратегия „Единно здраве“ достъпна на https://forms.gle/DzJ5AfPoksa9gH1f6.
