КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
ГРАД ТЕТЕВЕН
Йорговата къща - архитектурен паметник на културата от национално значение, строена през ХVІІІ век. Един от обектите, наред с Манастирската църква „Свети Илия" съхранили своята цялостност, след опожаряването на селището от кърджалиите през 1801 година. Обектът е съхранил дърворезбовани тавани, мусандрите и всичко, характерно за тетевенската архитектура.
Бобевска къща - образец на тетевенската архитектура - паметник на културата от национално значение. Обектът има точна датировка, отбелязана на един от диреците - годината 1852. Тук се среща функционалност и изящество - мусандрите /вградените гардероби/, дърворезбата, кьошковете - кътовете за отдих и пр. Къщата е собственост на наследниците на голямата фамилия Бобевски. Тази фамилия има своите личности в лицето на х. Никола, х. Стоянов Бобевски - заместник- председател на Дружество по набиране на доброволци за Руско - турската война от 1877 година в Слатина /Румъния/, Иван Хаджиниколов Бобевски - опълченец, заместник-кмет на София и Заместник-председател на Опълченското поборническо дружество, както и издател /редактор/ на неговото издание - в. „Юнак", Любомир Бобевски - поет, осъден като морален подбудител след Първата световна война, автор на маршовете „О, Добруджански край!" и „Съюзници - разбойници", ръководителят на Хор „Гусла" - Валентин Бобевски и др.
Хаджиивановата къща е една от малкото запазени възрожденски къщи в Тетевен и единствената, която туристите могат да разгледат отвътре. Тя е построена преди 1800 г. – регистрирана като паметник на културата с местно значение.
Намира се в централната част на града, срещу църквата “Всях Светих”.
Високата каменна облицовка заема почти половината от фасадата и е разделена от язлъка \еркер\ на две симетрични половини. За разлика от другите тетевенски възрожденски къщи в Хаджиивановата, чардакът е тесен и служи повече като декоративен елемент.
Къщата е тясно свързана с националноосвободителните борби в района. В хана на братя Хаджииванови, Левски се среща с най-богатите тетевнци и поставя основите на местния революционен комитет „Дервиш Оглу Мехмет Карджалъ”. А според стари писания в съществуващия кемер \скривалище\ се е укривал Дякона.
Целият род Хаджииванови вземат дейно участва в освободителното дело. Хаджи Иван Станчев търгувал с Влашко и Молдова. Заподозрян от турците, че поддържа връзка с революционната емиграция, през 1860 г. е убит в Чириковата гора, между селата Ъглен и Садовец. Жена му Милка е укривала комитетския архив и пари. Синовете му Станьо и Станчо, са членовете на местния революционен комитет. Братът на хаджи Иван Станчев – х. Станьо Врабевски е председател на комитет.
След разкриване на обира в Арабаконак, през 1872 г. те са сред 24-та осъдени и заточени в Диарбекир тетевенци.
С. ГОЛЯМ ИЗВОР
Къща - музей „Васил Левски" - паметник на културата от национално значение.
Всело Голям извор е запазена автентичната къща, в която през 1872 г. е създаден Първият окръжен революционен комитет от Апостола на Свободата - Васил Левски. Къщата е обявена за музей през 1972г., във връзка с честванията на 100- годишнината от основаването на Първия български революционен комитет в Българско.
През 2016г. беше открит и барелеф на Васил Левски до входната порта на къщата-музей.
В близост до къщата - музей, по повод 170 - годишнината от рождението на Апостола, през 2007 година беше открит възпоменателен знак, посветен на паметта на Голямоизворските заточеници в Диарбекир след обира на турската хазна при Арабаконак.
В центъра на селото се намира и възстановеното килийно училище, построено през 1816г. То функционира до средата на същия век. През 1843 г. сменя статута си от килийно на взаимно светско училище. През 1972 г. училището е възстановено в автентичния си изглед и в момента е музей.
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
Църква "Св. Всех Святих"- град Тетевен
Църква „Св. Всех Святих" е паметник на културата. Началото на нейното построяване може да се отнесе към 1830-34 година, а нейното освещаване се извършва през 1846 година. Построена е върху подпорната стена на мястото на стара църква, съществувала до опожаряването на Тетевен. Църквата се характеризира със своята монументалност, за разлика на други църква от това време, които са вкопани в терена представлява изключение от всички църкви, строени през периода, в който България е под турско владичество. Църквата впечатлява изключително силно със своя външен вид и размери - 31.1 метра дължина, 14 метра широчина и стени дебели приблизително 1.5 метра. Иконите са дело на различни майстори, в т. ч. и на Станислав Доспевски. Новият дърборезбен иконостас е дело на резбаря Петър Кънчев и е изработен през 30-те години на миналия век. Църковните куполи са издигнати през1895 година от инж. Трифонов. Тогава се премахнати и вътрешните заграждения, отделящи мъжкото от женското отделения. Църковните камбани са отлети в Москва през 1875 година. Тези камбани огласяват радостта на Освобождението на 1-ви ноември и една от тях не издържа радостта и получава своята пукнатина. Това е църквата, в която и Апостолът на свободата Васил Левски изпълнява своето „Достойно есть!" през 1870 година.
Църквата "Св. Всех Святих" се намира в централната част на град Тетевен.
. http://www.teteven.bg/images/stories/79.jpg" >
Гложенски манастир „Св. Георги Победоносец“
Един от най-интересните старопланински манастири е Гложенският манастир. За разлика от останалите той не е закътан в пазвите на планинските вериги, а е кацнал на висока каменна тераса, отделена от околната среда със стръмни скатове и отвесни скали. Ако се вярва на местното поверие, старото име на Гложене било Чирен пазар и селото се е намирало на около един километър от днешното село - на левия бряг на Вит. Сегашното село според поверието е основано от киевския княз Глож, който получил това място от цар Иван Асен II. Тук князът построил малка крепост и манастир, посветен на Св. Преображение.
Изглежда, че манастирът е просъществувал до идването на турците или което е по-вероятно - до XVII в., когато е потурчено околното население. По всичко личи, че в началото на XVIII в. бил изграден нов манастир – "Св. Георги Победоносец". За да избегнат посегателствата на турците, монасите издигнали своя обител на високата, мъчнодостъпна скална тераса. Първоначалната манастирска църква пострадала значително по време на двата силни земетръса през 1904 и 1913 година.
Според описанията на Петър Мутафчиев тя се е състояла от малък наос и пристроен към него притвор. Поради разиграната площ на скалната площадка наосът и притворът имали твърде неправилни очертания. Градежът е от местни камъни, споени с хоросан. По-голям интерес представлява наосът, който всъщност съставлява първоначалната църква. По-особено значение има оформянето на апсидата с необичайното разположение на една продълговата дълбока ниша, издълбана в дебелината на източния край на дъговидната стена. Трудно е да се определи нейното предназначение. Най-вероятно тя би могла да изпълнява функцията на изчезналите още през XVI в. диаконни ниши, отварящи се в дясната част на източната стена на църквите. Така, както е оформена - като ниска дълбока дупка, в нея могат да се поместят онези църковни вещи, които се съхраняват в същинските диаконикони, но това съвсем не означава, че тя има действителните качества на диаконна ниша.
Именно присъствието на въпросната ниша е безспорно доказателство за датирането на църквата, а чрез нея и на манастира през XVII-XVIII в., а не както се отнася нейното изграждане през XII в., когато на терасата въобще не е имало манастир. От времето на изграждане на манастира днес може да се види само тунелът, т. нар. "Просечник", изсечен в скалата, през който единствено може да се достигне до терасата. Оттогава са и останките на една малка четвъртита сграда с неправилни очертания, определяна като кула. Преди разрушаването й от земетръсите през 1904 и 1913 г. тя е била частично запазена, което позволява да се види, че нищо в нея не издава особеностите на висока кула. Монашеските жилища, разположени в масивна двуетажна сграда, с дълбоки зимници от към спадащите скатове, са построени през 1858 г. навярно на мястото на по-стари, разрушени жилищни сгради. Сегашната църква е построена през 1931 година. Голяма просветна дейност манастирското братство развива в края на XVIII и началото на XIX век. Под негово ръководство и с негови средства в близкото село Малък извор се създават метох и килийно училище. С много голямо значение са второто килийно училище и метохът, които Гложенският манастир основава в Ловеч.
Към писмените паметници, произлизащи от манастира, спадат едно киевско-печорско евангелие от 1716 г. и редица месецослови, пролози, жития на светии, кондики и други, между които и два бронзови печата с определението на манастира като киевски. Манастирът се слави още и с храмовата си икона "Св. Георги Победоносец", която според сказанието е донесена от княз Глож от Киевско - Печорската лавра.
Гложенският манастир също е средище на революционна дейност. Един от игумените му - Хаджи Евтимий Симеонов от Сопот е доверен човек на Васил Левски, който винаги намира приют в манастира.
Манастир „Св. Илия“ - град Тетевен
Манастирът е строен преди падането на България под турско робство. Предание разказва, че цар Иван Шишман е дарил на манастира дървен кръст , обкован със сребро и с изобразени на него евангелски сцени. Най-ранният документ в Манастира е от 1600 година от йеромонах Василий (живял и работил там). В негови бележки пише "...в Илински манастирь близь се Тетевене и преписал трабник великий с Номоканона на Иван Постника". Други източници показват, че манастирът е от XIV век. През 1705 г. граматик Станьо от Тетовене е писал икони в манастира. В него имало действащо духовно училище.
Съхранени са сборници от XVI в. (XVII в.), съдържащи молитви, заклинания, мъдрости, поучения и летописи. През 1799 година Софроний Врачански намира закрила на два пъти от кърджалийските нашествия.
През 1801 година когато кърджалиите изпепеляват град Тетевен, манастирът "Св. Илия" оцелял по чудо.
На Балканския полуостров единствено в тетевенския манастир са съхранени две степени на иконопис – от 17-ти и 19-ти век.
Вдясно от манастирската църква е била сградата, в която се е помещавала магерницата запазена и до днес, а вляво – голямо жилищно помещение, приспособено, в началото на ХХ в., за болница, а от 1922 г. до 1932 г. , когато е унищожена от пожар, е служила за гимназия.
На храмовия празник на манастира - 20-ти юли - Илинден, ежегодно се организират тържества и се раздава курбан за здраве.
Параклис „Покров Богородичен“- вр. Острич, с. Бабинци
Параклисът се намира на връх Острич – 1069 м.н.в. Изграден е от Асен Свиленов Урманов и е осветен през 2007 г. До върха и параклиса има изградена екопътека, която тръгва от с. Бабинци – на 9 км. от центъра на гр. Тетевен. Началото на екопътеката преминава покрай училището в началото на селото, след което следва изкачване до върха – около 20 минути. На храмовия празник на параклиса - 1-ви октомври, ежегодно се организират тържества и се раздава курбан за здраве. От площадката край параклиса се разкрива прекрасна панорамна гледка към целия град.
