История на града

16 Юни 2010 Super User

История

13946 times

Едно идване в Тетевен не е достатъчно, за да го разбереш и обикнеш.

Красив и загадъчен, тайнствен и бурлив, при всяка следваща среща ще разкрива пред вас нова прелест, ще напомня за минали дни, ще обещава неподозирани изживявания.

Приютен в пазвите на Балкана, далеч от главните пътища, за Тетевен е трудно да се определи времето на заселването му.

Случайно открити паметници свидетелстват, че този край е обитаван от най-древни времена. Вековните гори, пълноводните реки са осигурявали храна, а пещерите, които са в изобилие в региона, са служели за жилище на най-ранния обитател. Доказателство за това, са находките в пещерите Моровица, Байовица, Драганчовица.

За живота на траките тук мълчаливи свидетели са многобройните надгробни могили, разположени по разклоненията на Васильовската планина и Тетевенския Балкан и по поречието на р. Вит и притоците й. По косвени сведения може да се установи, че живеещите тук траки са от племето на сердите. Но кой може да каже така ли е било? Едно със сигурност може да се твърди, че траките-планинци са имали еднаква, с останалите траки, обществена уредба, бит, погребални обичаи, вярвания.

Нумизматични находки показват, че тук е имало и римско селище. Бронзовите и сребърни сестерции от римските императори Траян и Комод, на императори от II - IV век не са единствените свидетели на римското господство. По високите части на планините могат да се открият следи от римски пътища, стражеви наблюдателници, над реките са останали римски мостове.

Отишли си и римляните. На тяхно място дошли славяни и прабългари. Названия на крепости, махали и местности свидетелстват за участието на Тетевенския край в живота на българската държава.

Черна лавина - фанатизирана и свирепа - залива българските земи. Започва летописа на робството. Малкото балканско селище Тетювене не се дава. Четири султана подновяват фермана с привилегиите на тетевенци.

16 и 17 век са период на благоденствие и разцвет на Тетевен. Градът се е разраснал, но къщите са били толкова близо една до друга, че по покривите можело да се мине от единия до другия край на града. Развили се 27 занаята. Тетевенските търговци стигали до Азия на Изток и до Виена на Запад. В града имало 60 хаджии. Наричали го "Алтън Тетевен" - Златен Тетевен.

Произведенията на тетевенските майстори са на пазарите на Османската империя до Узунджово, Цариград и Солун, а на запад - Австрия и Германия. Търговските тефтери свидетелстват пък за мащабите на производство и търговия. Шестдесет хаджии извежда селището по пътя на светите места. Хиляди са поклонниците на Манастира „Зограф", Рилския манастир. Три метоха разгръщат своята мисионерска дейност. Дотогава, когато се слага и водораздела в развитието на селището - опожаряването му от кърджалиите през 1801 година. Защото след бастисването на Калофер, Копривщица, Арбанаси, идва ред и на Тетевен. При това не открито, защото откритите набези не успяват, а с измама успяват да влязат в Тетевен и да изпълнят своето пъклено дело през „месец март на лето 1801-во".

И трябва да минат няколко десетилетия, за да може отчасти да възстанови името и възможностите си, като птицата феникс да изникне от пепелта, за да пренесе на много други места в пределите и извън пределите на Османската империя жива плът от Тетевен - Кула, Велики Извор, Зайчар, Крайова, Слатина, Букурещ,Оряхово, Бяла Слатина, Русе, Плевен. Колко много селища, в които може да се каже, че Тетевен продължава да пулсира.

Но бедна би била илюстрацията на стореното, ако отсъстват личностите, сътворили всичко това. И ако нерядко авторите остават анонимни, било съблюдавайки определен канон, било от скромност, то други оставят своите имена със стореното, защото то се оказва стойностно и непреходно. Твърде малко са примерите, които могат да се посочат като автори на образците от резбарската и иконописна школа, защото е малко и останалото след погрома, но направеното вън от Тетевен свидетелства и за мащабите на мислене.