Тома Васильов - роден на 12 октомври стар стил 1855 година в Тетевен. Ученик в Априловската гимназия за времето от 1872-1876 година, след което започва да учителства в Тетевен. Руско-турската война от 1877/78 година го сварва като такъв, на едновременно с това очертава неговия по-нататъшен път. Първоначално като преводач на русите, на която длъжност остава до 1880 година, след което е околийски управител на Елена и Габрово. От следващата 1881 година той е вече в Министерството на вътрешните работи, отначало като подначалник, началник на отделение, а от 1892 година като Главен секретар на Министерството до пенсионирането си през 1908 година. С тази си дейност, обективно отношение и градивност в делата си, той с право може да се нарече един от „строителите на Нова България" Активен обществен деец, крупен дарител на обществени институции - в т.ч.  Българска академия на науките, Църквата „Св. Седмочисленици, Археологическия институт, читалища и др., радетел за чистотата на българския език, със заслуга в подработването на редица закони. Народен представител във Великото народно събрание /1879г/ и за времето от 1909-1911 година. Хроникьор на събитията от онова време, чиито хроники излизат през 1934 година под формата на „Спомени за лица и събития от ХІХ и ХХ век".