Събитията след Арабаконашкия обир се оказват съдбоносни за читалището - то е закрито, имуществото му иззето, а най - активните читалищни дейци - заточени в Диарбекир.

След Освобождението, като първа проява на читалищен живот е създаването през 1884 г. на театралното дружество "Искра", което за своето 125 г. съществуване е пресъздало стотици театрални постановки, оперети, водевили, балетни постановки и др. През 1887 г. учители от класното училище в града образуват Културно просветно дружество, което през 1895 г. учредяват  като Ученолюбиво дружество "Съгласие" - първообразът на днешното читалище. Негов пръв председател става Димитър П. Ковач, чийто заветни слова са наше верую и днес: " Даже и тогаз, когато се изнижем един по един, последният от нас останал самичек, нека брани целта на читалището и нека умре на поста си, като верен страж."

Днес Народно Читалище "Съгласие", пазейки жив духа и традициите на читалищната идея, със самочувствие гради своя образ на активен общодостъпен център, отговарящ на съвременните потребности. Приоритет в просветната и общообразователна дейност на читалището е съхранението и поддържането на богат библиотечен фонд чрез библиотеката към читалището. Създаденият по Проект "Читалища" Информационно - обучителен  център откликва на нуждите на общността за професионална квалификация. Дава равен достъп до съвременните информационни средства. В Художествената галерия витае духа от портретите на плеяда изявени тетевенци, дело на достойния ни съгражданин Събо Димитров, съхранява творбите на именити местни майстори на палитрата и длетото, като Васил Гачев, Маргарит Цанев, Калин Димитров - Рембранд, Ценна Димитрова. Гордост за читалището е и "Просветилище наше" - едно духовно средище, където се възражда потребността от християнските ценности и се популяризира историческото и художествено наследство на тетевенския край.

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4

библиотеката