Трети март – нашият национален празник, е денят на българското възкресение и свобода.„Понеже е състояние на духа, свободата не може да се подари“ . За нея се воюва – със слово и с оръжие .Свободата е право и отговорност .Свободата е религия на силните, на гордите и достойни хора, които не приемат регламентите на робството .„Историята на свободните хора никога не се е пишела от случайността, а от избора – от техния избор “(Айзенхауер)А нашият народ, потомък на Аспаруховите прабългари, е горд и достоен народ. Той избра свободата и я заплати с цената на свидни жертви. Шипка, Шейново, Плевен-места светини на българската чест и воля за свобода, паметници на чутовния подвиг, сътворен от руската армия и българското опълчение в страшните боеве на 1877 – 1878 година за всяка педя земя.
Защото: „България цяла сега нази гледа, тоя връх висок е : тя ще ни съзре: ако би бегали: да мрем по-добре ! “
Трети март – към този ден народът ни върви през пет робски столетия: от страстния призив на атонския монах Паисий „Ти, българино, не се мами, знай своя род и език …”, през революционните комитети на Апостола Левски, та до пролетта на 1876 година - Априлското въстание – великото пиянство на един народ, тържеството на българския дух !
Енергията, набирана цели пет века, избликва като вулкан – балканският юнак се пробужда от вековния си сън. Черешовите топове възвестяват пробуждането на роба …
Защото:
„Дървото на свободата трябва да бъде наторявано от време на време с кръвта на патриотите и тираните “ (Томас Джеферсън)
Историята е разказ за свободата. Българският народ написа този разказ чрез подвига и саможертвата на титаните на националната революция -Раковски, Бенковски, Каравелов, Ботев, Левски … но и чрез безименната саможертва на обикновените хора, повярвали, че могат да бъдат свободни, и направили своята голяма крачка към бъдещето.
За да го има Трети март – денят на българското възкресение,
на извоюваната българска свобода!