24 май - ден слънчев и светъл, обагрен с цветовете на пролетта, със звуците на един стар и вечно млад химн:
Върви, народе, възродени...!
Думи, които всеки българин знае от момента на пристъпването на училищния праг за първи път. 
Думи, които често пъти изговаряме наизуст без дори да се замислим за смисъла и гордостта, които носят. 
Поколения са марширували под ритмите на тази българска прослава на писменото слово.
24 май не е просто поредният официален празник - това е денят, в който всеки българин може да изкрещи с пълно гърло, че е горд потомък на нация, заемаща стратегическо място в историята на Европа. 
24 май е символ на достойнство, традиция и духовност. 
Достойнство, защото на този ден честваме азбуката, която сме дали на света, даваща самочувствие, образованост и културна независимост.
Традиция – защото е най-дълго празнуваният ни празник в историята. 
Духовност – защото е празник не на политици, а на културата и науката. На хората, градящи устоите на нацията, на хората, даващи ни идентичност и на тези, които възпитават поколенията след нас. 
24 май е празник на българския учител. Защото българският учител с буквите влага своите сили и призвание, мисъл и сърце, за да учи и възпитава бъдещите поколения. 
Заради дръзновението им, заради апостолската им дейност, учителите заслужават поклон!
И днес ще повторя думите на поета:

Ако цветята на земята не стигат
ще откъсна за теб, учителю,
слънцето и светлите звезди!”

Честит 24 май на учителите ! 
Честит 24 май на учениците! 
Честит 24 май на абитуриентите! 
Честит 24 май на всички творци, на хората на науката и изкуството, на библиотечните работници, на читалищните деятели, на журналистите!
Честит празник, тетевенци!