„ПРОГРАМА ЗА КУЛТУРНИ ПРОЯВИ И ЧЕСТВАНИЯ – 2026“


ПО-ВАЖНИ МОМЕНТИ ОТ ПРОГРАМАТА ПРЕЗ 2026 ГОДИНА:

  • 150 години от гибелта на Сава Младенов;
  • 150 години от Епилога на Априлското въстание и гибелта на Г. Бенковски;
  • Празник на Тетевенската саламура;
  • 149 години от освобождението на Тетевен;

Пълната програма може да видите - ТУК.


Забележка: Включените прояви в календарите на кметствата се финансират от собствените им бюджети или от бюджетите на читалищата.                                                                                                                                                                                                                                                   

Школа по изкуства реализира своята мисия, да предоставя възможност за обучение в различни умения, развиване на дарбите и таланта, работи за  културното и  естетическо възпитание на децата и  осмисляне на свободното им, от учебни занимания, време. Днес поколения даровити деца правят своите първи стъпки и изявяват таланта си в Състави  по народни танци,  по модерен балет, Състав за народно пеене - "Тетевенските божурчета",  Ромска танцова формация "Амалипе".

Творческите състави при читалището Дикси бенд "Тетевен", МВГ "Вежен", Духов оркестър, Танцова формация "Ева", Фолклорна формация "Алтън Тетевен", театрален състав  допринасят за обогатяване на културния живот на общността и за повишаване на авторитета на читалището.

Стремейки се да разнообразява дейността си с нови и нетрадиционни форми, екипът на читалището наложи като  приоритет в стратегията на институцията, разработването  и реализацията  на множество  проекти.

Посрещайки предизвикателствата на времето читалище "Съгласие" работи за това  да бъде разпознато от местната общност не само като носител на традиционни ценности, но да бъде възприемано като институция, създаваща и разпространяваща добър и отговарящ на порасналите й потребности социално - културен продукт.

През 1869 г. будни и родолюбиви тетевенци основават едно от първите читалища в България. Нарекли го "Съгласие", та в разбирателство и сговор да сеят семето на просвещението, да разпалват народната свяст. В началото "то се помещавало в старото мъжко училище, където била неговата книгопастреница". Били времена на бурен революционен кипеж. В душите на читалищните просветители туптяло палещото сърце на бунта. И приютяват в лоното на читалището опасното дело на основания от Левски комитет "Кардан". Председателят на читалището - Хаджи Станьо Врабевски - водач на комитета! По списъка за членски внос и дарения за читалището, събирали "пари за огън"!
Събитията след Арабаконашкия обир се оказват съдбоносни за читалището - то е закрито, имуществото му иззето, а най - активните читалищни дейци - заточени в Диарбекир.

След Освобождението, като първа проява на читалищен живот е създаването през 1884 г. на театралното дружество "Искра", което за своето 125 г. съществуване е пресъздало стотици театрални постановки, оперети, водевили, балетни постановки и др. През 1887 г. учители от класното училище в града образуват Културно просветно дружество, което през 1895 г. учредяват  като Ученолюбиво дружество "Съгласие" - първообразът на днешното читалище. Негов пръв председател става Димитър П. Ковач, чийто заветни слова са наше верую и днес: " Даже и тогаз, когато се изнижем един по един, последният от нас останал самичек, нека брани целта на читалището и нека умре на поста си, като верен страж."

Днес Народно Читалище "Съгласие", пазейки жив духа и традициите на читалищната идея, със самочувствие гради своя образ на активен общодостъпен център, отговарящ на съвременните потребности. Приоритет в просветната и общообразователна дейност на читалището е съхранението и поддържането на богат библиотечен фонд чрез библиотеката към читалището. Създаденият по Проект "Читалища" Информационно - обучителен  център откликва на нуждите на общността за професионална квалификация. Дава равен достъп до съвременните информационни средства. В Художествената галерия витае духа от портретите на плеяда изявени тетевенци, дело на достойния ни съгражданин Събо Димитров, съхранява творбите на именити местни майстори на палитрата и длетото, като Васил Гачев, Маргарит Цанев, Калин Димитров - Рембранд, Ценна Димитрова. Гордост за читалището е и "Просветилище наше" - едно духовно средище, където се възражда потребността от християнските ценности и се популяризира историческото и художествено наследство на тетевенския край.

През 2006 г.  НЧ "Съгласие" стана член на голямото семейство на НАЦИОНАЛНИЯ АЛИАНС ЗА РАБОТА С ДОБРОВОЛЦИ и създаде свой  МЕСТНИЯТ ЦЕНТЪР ЗА РАБОТА С ДОБРОВОЛЦИ, който  благодарение на своите атрактивни благотворителни  акции и доброволчески активности се утвърди  с  обществено полезната си  и значима за местната общност дейност.

През 2006 г.  НЧ "Съгласие" стана член на голямото семейство на НАЦИОНАЛНИЯ АЛИАНС ЗА РАБОТА С ДОБРОВОЛЦИ и създаде свой  МЕСТНИЯТ ЦЕНТЪР ЗА РАБОТА С ДОБРОВОЛЦИ, който  благодарение на своите атрактивни благотворителни  акции и доброволчески активности се утвърди  с  обществено полезната си  и значима за местната общност дейност.


{vsig}galery3{/vsig}

 

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4

библиотеката


Град Тетевен
Град Тетевен е административен център на Община Тетевен. Разположен е на 70 км. югозападно от областния център Ловеч и на 220 км. югозападно от  центъра на Северен централен плано
Град Тетевен е административен център на Община Тетевен. Разположен е на 70 км. югозападно от областния център Ловеч и на 220 км. югозападно от  центъра на Северен централен планов регион Видин и на 120 км. от  столицата на РБ София. Обща територия: 697 км., което представлява 16,86% от територията на Ловешка област  и я поставя на трето  място в областта след община Ловеч с 946 кв. км. и община Троян с 892 кв. км. Тя е по-голяма по територия от средния показател за площта на българската община - 424  кв. км. По население община Тетевен е по-малка от средната българска община, която има около 31 000 души. Общината е на трето място в областта и по население, отново след Ловеч и Троян. Гъстотата на населението е 35.6 човека на кв.км., двойно по-ниска от средната гъстота за страната - 70.28 човека на кв.км. Населението на общината е около 25 000 души, а на гр. Тетевен - около 12 000 души.

 

 

Един по-различен поглед над тях вижте тук.


ТЕТЕВЕН - 42.917 N, 24.267 E
Надм. височина: 412 m
Население: 11 471
Пощ. код: 5700
Тел. код: 0678

Община Тетевен е разположена в Ловешка област – Северозападен район за планиране. Общината граничи с 10 общини от Ловешка, Софийска и Пловдивска област. Това са общините  Ябланица, Луковит, Угърчин и Троян от Ловешка област; Карлово от Пловдивска област и Антон, Пирдоп, Златица, Етрополе и Правец от Софийска област. Макар и да граничи пряко с общините Карлово, Антон, Златица и Пирдоп, практически с тези общини не съществуват преки транспортни връзки и няма възможност за непосредствен обмен на пътуващи хора и стоки. Традиционни и добре развити са връзките и обменът с общините Правец, Ябланица, Угърчин и Троян. През тези общини се осъществяват връзките с областния център Ловеч, столицата и важни републикански транспортни артерии като автомагистрала “Хемус” и първокласния път Е772.Територията на общината е 696 975 дка или около 697 кв. км., което представлява 16,86 % от територията на Ловешка област (4 132 кв. км.)
 

 
 

По територия тя е на трето място в областта след община Ловеч - 946 км. и община Троян - 892 км. Тя е по-голяма по територия от средния показател за площта на българската община – 424 км. По население община Тетевен е по-малка от средната българска община. В резултат на миграцията и отрицателния прираст населението на общината е най-малко на брой през последните 15 години – 23 237. Тя е и сравнително  рядко населена.  По данни на НСИ за периода от 2000 година насам в рамките на цялата страна се наблюдава спад на населението. Тази тенденция е валидна както за Ловешка област като цяло, за всички нейни общини и в частност за Тетевенска община. Относително еднакъв е процентът на намаление на населението в общините на Ловешка област като варира между 8.5% и 9.4%. За община Тетевен този процент е 9.5.

Община Тетевен включва 13 населени места. Административен център е град Тетевен. Останалите населени места са селата Бабинци, Български Извор, Васильово, Галата, Глогово, Гложене, Голям Извор, Градежница, Дивчово, Малка Желязна, Рибарица и Черни Вит. Териториално населението на тетевенска община е неравномерно разпределено. Около 89% от него живее в северната половина на общината, където са съсредоточени по-големите села и град Тетевен. Общината е с ниска степен на урбанизация.

 

Тетевен е град с традиции в духовната култура.
За ден на Тетевен е обявен 1 ноември - Това е деня, в който Тетевен се освобождава от османско иго през 1877 година. 
По-значими прояви, на които Тетевен е домакин, са:

-  Международен шахматен фестивал 
- Ежегодният Общински събор на народното творчество в Черни Вит, дало началото на Пътуващ фолклорен празник в границите “От Тимок до Вита” със смяна на домакинството и запазване правото на инициатора да продължи.
- Ежегодна промишлена изложба “Произведено в Тетевен” 24-25 май

География

16 Юни 2010

"Долината на Тетевен е вълшебна, неизмеримо красива" (Феликс Каниц).

Община Тетевен е разположена в Ловешка област - Северозападен район за планиране (СЗРП). Общината граничи с 10 общини от Ловешка, Софийска и Пловдивска област. Това са общините - Ябланица, Луковит, Угърчин и Троян от Ловешка област; Карлово от Пловдивска област и Антон, Пирдоп, Златица, Етрополе и Правец от Софийска област. Макар и да граничи пряко с общините Карлово, Антон, Златица и Пирдоп, практически с тези общини не съществуват преки транспортни връзки и няма възможност за непосредствен обмен на пътуващи хора и стоки.

Територията на общината е 696 975 дка или около 697 кв. км., което представлява 16,86 % от територията на Ловешка област (4 132 кв. км).

Територията на общинатае разположена в долината на река Вит, заобиколена от красивите върхове - Петрахил, Червен, Трескавец и др. от Златишко - Тетевенска планина, която се простира на изток от Златишкия проход до ниския Рибаришки проход.

Надморската височина варира от 340 до 2100 м., а в гр. Тетевен е 415 м. Релефът е планински и полупланински. Билните части на планината са голи, южните склонове са много стръмни и обезлесени, а северните склонове във високата си част са силно ерозирани, а в средната - полегати и добре залесени с хубави букови гори.

Абсолютната надморска височина на Златишко - Тетевенската планина се маркира от най-високия връх Вежен (2 198 м.), който се издига в източната й част. Планината е осеяна и с други красиви върхове, които представляват интерес за туристите - Паскал - 2029 м.; Тетевенска Баба - 2071 м.; Картал - 2014 м.; Болована - 2019 м.; Братаница - 1980 м. и др.

Горите в общината предлагат приятна среда за туризъм и отдих - пешеходна разходка, ловуване, събиране на диви плодове, билки и гъби. По река Бели Вит и нейните притоци има отлични условия за риболов и за плаж през лятото. Красивите скални образувания край Тетевен предлагат добри условия за алпинизъм.


{vsig}galery2{/vsig}

 

Роден е в гр. Сопот на Димитровден / 26 октомври 1850 година/, откъдето и приема с право името си. Семейството е многобройно – четири сина и четири дъщери, а Димитър - най-малкият и най- слабият от всички. Първоначалното си образование завършва в родния си град, след което учи в Ловеч класно и неделно училище, където изучава турски и френски езици. За проявените си способности е представен от Общинския съвет в Сопот с други трима ученици да учат в Медицинския колеж в Цариград. Когато идва време да постъпи в специалния отдел на колежа, заболява тежко и е принуден да напусне и отново да се завърне в Ловеч. Започва неговото учителстване, отначало в Ловеч, по- късно в Торос, където го сварва Освободителната война. Избягва в Плевен, но там попада в обсадата, бяга при русите, но уличен за турски шпионин, едва избягва разстрела. Става преводач на русите. След края на войната учителства отначало в Гложене, а по-късно в Тетевен. Четири години изкарва във Вакъфската комисия , за учител и иконом в занаятчийското училище в Княжево. От 1885 година вече е мирови съдия в Тетевен, на който пост престоява 10 години. Преместван не по собствено желание в Силистра, Враца и другаде, през 1895 година се установява като адвокат в Тетевен, поради това, че не се съгласява да митарства и не желае да отиде другаде. Този му период с право може да се нарече тетевенски период, предвид на това, че същият проявява завидна обществена дейност и милее за Тетевен повече от тетевенец. Възобновява и активизира читалищната дейност, инициира построяването на читалищна сграда. Инициира създаването на Благотворителния комитет „Бенковски” и след като изпълнява своя пръв обект – паметника в м. Костина, освобождава поста.
За широкоспектърната благотворителна дейност той прави необходимото, тъй като става и индустриалец, за да може да реализира тази или онази инициатива. Полага основите на Индустриално акционерно дружество „Вит”, участва във водния синдикат. Но неговата дейност включва и дейността му на първия турист и почитател на тетевенската природа, преводач / превежда и сам издава „Всеобща история на педагогиката” от Юлий Пароц и „Постепенното възпитание” на Некер де Сосюр./ Основава Фонд за възпитание на младежта в светливи картини. Полага основите на църковния хор. Скромен, той издържа не само себе си, но отделя и прави дарения в обществена полза „ С дара аз изпълних само дълга си: там дето се изпълнява обществен дълг, място за признателност няма”.

Михаил Кифалов - роден през 1783 година, починал през 1868 година. Направил творчески превод на Венелиновия сборник „Заради возрождение новой болгарской словесности или науки" през 1842 година. През 1855 година издава под формата на брошура своята „Душезаповед със завещание" за построяването на болница в Търново. С направеното дарение цели построяването на такава една болница, както и осигуряване издръжката на Търновското и Тетевенското класни училища. Наследството му е разпиляно.

 

Атанас Некович -  през ноември на 1804 година двама българи пристигат в Петербург - Атанас Николаев от Тетевен и Иван Замбин от Враца. Мисията на двамата е изтъкната в прошението им от м. март на 1806 година. През 1807 година Атанас Некович се завръща в Букурещ, за да получи пълномощия от тамошните български среди. Така Атанас Некович се превръща в доверен представител на Софроний Врачански. Каква е връзката помежду им? Вероятно по - старо познанство, дължащо се на двукратното посещение ва Софроний Врачански в Тетевен в периода преди изгарянето му от кърджалиите през 1801 година. Руският историк В. Д. Конобеев пише: „...огромна е заслугата на Софроний Врачански, Атанас Некович и Иван Замбин, които направили всичко, щото бедствията на народа им да станат известни в братска Русия..." Тази му мисия му отрежда и мястото на първия „български дипломат".

Тетевен

 bottom logo teteven new green

Актуално от Общински съвет

За региона

  Меню