Новини от региона
Уважаеми съграждани,
Днес е 3-ти март – дата, която слага края на петвековното турско робство. Дата, която трябва да помним и да празнуваме със сърце, а не да приемаме като даденост. Дата, която безспорно е свързана с надеждите на българина за свобода, оптимизъм и вяра.
В този ден се прави равносметка за цената на истинското освобождение, защото пътищата към него останаха белязани със скъпи жертви, с паметници на признателност и слава. Днес повече от всякога трябва да се преклоним и да отдадем своята почит към Левски, Бенковски, Ботев, както и към всички знайни и незнайни български герои, отдали живота и делото си, за да ни има нас, за да я има България.
В Руско-турската освободителна война загинаха воини и от други народи: руснаци, румънци, финландци, украинци, белоруси, поляци, литовци, сърби и черногорци. За всички тях България е последен дом, а ние ги почитаме като свои герои.
Трети март слага край на робството, като поставя началото на една безгранична радост, помрачена от постулатите на последвалия Берлински договор, разпокъсал целостта на България. Но въпреки всичко, 143 години по-късно ние помним нашата история, а дългът ни се изразява в това – да я пазим и предаваме на идните поколения.
Нека в този ден да сведем чела, да се поклоним пред мъчениците на свободата. Нека си спомним за вярата и борбата, за книжовниците и будителите, съхранили духовното ни богатство и запалили огъня на националното пробуждане и възраждане. И не на последно място, нека бъдем горди, че сме потомци на славен и борбен народ, изпълнен с върховна саможертва, с храбър и непреклонен дух!
Честит Национален празник, българи!
Да живее България!
Д-р Мадлена Бояджиева
Кмет на Община Тетевен
На първи март доброволците от Българския младежки червен кръст при община Тетевен организираха поредната си инициатива.
Младежите посетиха отделенията на ,,МБАЛ Тетевен д-р Ангел Пешев“, администрацията, рентгена, лабораторията и Спешна помощ. Те подариха на медиците мартеници и подаръци в знак на признателност за усилията и професионализма, които влагат в ежедневната борба за спасяването на човешки животи. Пожелаха им здраве и късмет и все така да продължават да се грижат за хората.
Тази година на 1 март – най-черната дата в историята на Тетевен, се навършват 220 г. от опожаряването на града от кърджалиите. След погрома оцеляват няколко стари къщи и манастира „Свети Илия“, а близо 5 000 души са избити и изклани.
Годишнината беше отбелязана с панихида пред паметния знак „1801г.“. На събитието присъстваха зам.-кметовете на Община Тетевен - Борис Врабевски и Красимир Красимиров, председателят на ОбС – Тетевен – Мария Стойчева, представители на Съюза на ветераните от войните в България /СВВБ/ и Исторически музей – Тетевен, ученици и учители от НУ „Хаджи Генчо“ – гр. Тетевен, НПГГСД „Сава Младенов“ - гр. Тетевен, ПГ по СЕУ – гр. Тетевен, граждани.
След панихидата бяха поднесени цветя в памет на загиналите.
Паметникът и надписите бяха почистени през изминалия месец от служителите в отдел „Хуманитарни дейности, спорт и туризъм“ при Община Тетевен. Бе поставена и мраморна плача с надпис „Изгоря до къща, опустя до крак“.
1 март 1801 г. - ОПОЖАРЯВАНЕТО НА ТЕТЕВЕН ОТ КЪРДЖАЛИИТЕ
ХVІІ и ХVІІІ в. са период на разцвет на Тетевен – в икономическо и културно отношение. Хората от съседните селища започват да го наричат „Алтън Тетевен, алтън кьой” (Златен Тетевен, златно селище).
Този „златен” Тетевен привлича погледа на кърджалиите и на 1 март 1801 г. градът е опожарен почти до основи. Близо 5 000 души са избити и изклани; останалите забягват в различни краища на България и извън нея.
Кои са кърджалиите?
Това е военна организация, насочена преди всичко срещу централната турска власт. Упадъкът на Османската империя в края на ХVІІІ в. позволява появата и. Недоволни войници, дезертирали от армията, разорени и бунтовно настроени селяни и градски бедняци, стават основа на разбойническите дружини. Лесната печалба и свободният живот привличат в редовете им много българи. Организирани, първоначално в Хасково (с. Кърджалии, откъдето идва и името им), те бързо нарастват числено и подлагат на опустошения всички попаднали по пътя им християнски и мохамедански селища. Грабежите им позволяват да си набавят много средства, които използват за купуване на оръжие, пищно облекло и коне.
Турската власт успява да изгони кърджалиите от Тракия и те идват в Северна България, търсейки закрила при независими паши като Осман Пазвантоглу във Видин. Намерили защита, те нарастват до внушителната цифра 25 000 души и продължават своите безчинства до 1808 г., когато султан Махмуд успява да унищожи организацията им.
Привлечени от богатствата на Тетевен, кърджалиите правят няколко опита да влязат в града откъм с. Гложене. Преди това изпращат известие за откуп до местните първенците, което те отхвърлят. В замяна на това тетевенци правят укрепления и поставят стражи на местата, откъдето предполагат, че могат да влязат разбойниците. Озлобени от отказа, кърджалиите се връщат в Гложене, и през Градежница и Бабинци атакуват Тетевен.
Според спомените на дядо Ничо Удренов Табака, свидетел на събитията, и според народните песни от този период, жестокостта на кърджалиите била предизвикана и от факта, че смели тетевенци (Дели Пало, Дишо Гложков, Димо Гагов и др.) организират чети и успяват до освободят пленените при първите набези моми и невести.
1 март 1801 г. – най-черният ден в историята на Тетевен. За него четем в летописите на поп Грозю и поп Велчо. Нахлуването на кърджалийската орда става с обичайната за случая тържественост: биене на барабани и свирене на музика. Обзетото от ужас население прибира по ценните си вещи и покъщнина и хуква към околните и непристъпни върхове, за да търси спасение, а по смелите грабват оръжие, за да продължат борбата. Част от жителите, милеещи за домовете си, остава в града, надявайки се на милостта на нападателите, но веднага след влизането си в града, кърджалиите започват своята вакханалия. Докато една част от тях грабят, друга – тръгва да преследва избягалите. Според преданията част от местното население бяга през Козница до Платуница, друга – към Джедвар, а трета – търси защита на непристъпния Трескавец. Кърджалиите обсаждат върха и чакат да настъпи глад и обсадените да се предадат. Една хитрост ги спасява: събират по малко от хранителните припаси на всяко семейство и нахранват до насита едно теле, след това го хвърлят от скалата. Храната, която се показва от търбуха на животното, заблуждава кърджалиите, („че ако те хранят и добитъка си с жито и царевица, сигурно имат храна в изобилие за себе си”) и те напускат обсадата.
Три седмици кърджалиите колят и грабят в Тетевен. И след всичко това пристъпват към унищожението на Тетевен с огън. Градът е запален от няколко места и вероятно е изгорял бързо, като се има предвид, че къщите му са били предимно дървени и застроени близо една до друга. Изгаря и църковният храм. Като по чудо оцеляват манастирът „Св. Илия”, Йорговата къща и няколко къщи в махала Манастирски дол, които, според преданията, са спасени от българин-кърджалия от тази махала. (Караджи Асан – Сокол, възпят в едноименната поемата и на чието име е наречена местността Соколов зъб.)
Разорен и опустошен, Тетевен, дълго време се съвзема. Още повече, че голяма част от останалите живи тетевенци, напускат града. Някои заминават и се установяват в „мирната земя Влашка”, предимно в градовете Слатина, Крайова, Питещи, Александрия и Турну Мъгурели. Според Мильо П. Табаков в Крайова и Слатина е имало улици, наречени „Тетевянолуй” (Тетевенска). Друга част от жителите та Тетевен се преселват в Южна Русия – с. Терновка, Херсонска губерния. Много тетевенци остават и в селата по пътя за Румъния – Кула, Зайчар и Велики извор.
Възстановяването на града, особено през първите две – три десетилетия, върви сравнително бавно. Едва в едно писание от 1835 г. четем: „Тетевен, велико село без турци, посред тече Вита река...”, т.е. Тетевен вече заема подобаващото му се място. През 1846 г. завършва и строителството на църквата „Св. Всях Светих”, на мястото на опожарения стар храм. Изграждането се извършва с доброволен труд и дарени средства от тетевенци, в т.ч. и от тези, които живеят извън града. Веднага след построяването на църковния храм започва и строежът на мъжкото класно училище в двора на църквата.
Постепенно се възраждат занаятите, откриват се първите частни училища, оживява се търговията и Тетевен тръгва напред.
Вчера, 28 февруари, приключи фотоконкурса „Зимна приказка в тетевенския балкан“, който започна на 15.01.2021г. Снимки за участие в конкурса се приемаха до 19.02.2021г., а на 20.02.2021г. всички получени фотографии бяха публикувани за гласуване на фейсбук страницата на Туристически Информационен Център/ТИЦ/ - Община Тетевен.
Гласуването завърши в 00.00 ч. на 1-ви март, а крайното класиране е следното:
- 1-во място - Александър Игнатов;
- 2-ро място - Деница Тодорова;
- 3-то място - София Илиева.
Наградите в конкурса ще бъдат връчени лично от кмета на Община Тетевен – д-р Мадлена Бояджиева на 8 март.
По случай Националния празник на България – 3-ти март, Община Тетевен организира програма, с която да бъде почетена паметта на героите, дали живота си за освобождението.
Програма:
- 10.00 ч. Панихида - пред паметника на загиналите за освобождението на Тетевен руски войни в двора на църква ,,Св. Всех Святих“ – гр. Тетевен;
- 11.00 ч. Тържествено издигане на знамето на Република България на пл. "Сава Младенов".
Събитието ще протече при спазване на всички противоепидемични мерки.
В навечерието на 1-ви март д-р Мадлена Бояджиева – кмет на Община Тетевен, раздаде мартеници на децата от детските градини и центровете за работа с деца. Тя посети Дневния център за лица с увреждания, Центъра за обществена подкрепа, Детска ясла ,,Щастливо детство“ и Изнесена група ,,Свещаров“ при ДГ ,,Детелина“.
Д-р Бояджиева отправи своите пожелания за здраве и късмет. Децата от детската градина я поздравиха с песни и стихотворения, а от Дневния център ѝ подариха ръчно изработени мартеници.
Мартеници от името на д-р Бояджиева ще бъдат доставени и във всички детски градини на територията на община Тетевен, ЦПЛР и ЦНСТПЛУИ – с. Гложене.
КОНКУРС ЗА МЛАДЕЖКИ ПРОЕКТ – 2021 г.
„Събери приятели и осъществи своя уникална идея“
Конкурсът е част от Годишната програма за младежта 2021 г. - Стратегическа цел 4: Създаване на привлекателна и достъпна среда за развитие на младите хора в общината, разширяване възможностите за културни, спортни изяви и личностно развитие.
ОРГАНИЗАТОР: Община Тетевен
ФИНАНСИРАНЕ: - 1000 лв. за минимум два проекта, до 500.00 лв. на проект.
ОСНОВНА ЦЕЛ: Активно включване на младите хора в подобряване на обществената среда, запазване на традициите и културното наследство.
КОНКРЕТНИ ЦЕЛИ:
• Реализирането на минимум два младежки проекта на местно ниво;
• Даване на възможност на младите хора за реализиране на техни идеи;
• Показване на добрия пример и възможност за споделяне на послания;
• Припознаване на доброволчеството;
• Развитие на капацитета на младите хора за работа в екип;
• Социална ангажираност и активно гражданско участие.
КАТЕГОРИИ:
- Благоустрояване на обществената среда;
- Запазване на културното наследство на тетевенци.
РЕГЛАМЕНТ:
Право на участие в конкурса имат младежи от 15 до 29 години, обединени в екип от минимум 10 души или в сдружение, регистрирано по реда на регистрация на сдруженията с нестопанска цел.
Всеки сформиран екип или сдружение трябва да попълни формуляр за кандидатстване и да отговори на всички въпроси, посочени в него. Проектните предложения, които не съдържат необходимата информация, няма да бъдат разглеждани за одобрение.
Предложените проектни предложения трябва да бъдат изпълнени на територията на община Тетевен от младежи, живущи или обучаващи се на територията на общината.
Проектът да не се използва за осъществяване на политически и/или религиозни цели, както и за лични нужди, включително погасяване на финансови задължения.
СРОК ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ: до 19.03.2021 г., 17:00 часа.
СРОК ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КЛАСИРАНИТЕ ПРОЕКТИ: 25.03.2021 г.
СРОК ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОЕКТИТЕ: от 01.04.2021 г. до 01.10.2021 г., въз основа на сключен договор.
КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ:
Оценяването ще се осъществи от комисия, назначена от Кмета на Общината.
Критериите за оценка на проектните предложения са:
- Целесъобразност на резултатите за местната общност - 30%;
- Устойчивост на дейностите във времето - 20%;
- Финансова ефективност - 15%;
- Участие на целевите групи и местната общност - 20%;
- Новаторство и приложимост на идеята в други населени места - 15%.
Формуляр за кандидатстване с проектно предложение – тук.
ОбС - Тетевен прие проектобюджета на Община Тетевен за 2021 г., който е в размер на 26 677 733 лв. или с 5 070 476 лв. повече от миналогодишния.
Кметът на Община Тетевен д-р Мадлена Бояджиева коментира, че бюджетите на общините за 2021 г. се приемат при променени условия, които са наложени от COVID-19.
„Трябва да подготвим и изпълняваме бюджети при трудно прогнозируема среда, динамични тенденции и рискове. Запазването на бюджетната устойчивост на всяка община е първостепенна задача, което изисква прилагането на правилна финансова политика, обоснована на добро управление. Това важи и за Община Тетевен“, каза д-р Бояджиева преди гласуването на бюджета.
Тя добави, че бюджета за 2021 г. е съобразен с приоритетите, заложени в стратегическите документи на общината, а основните му принципи са: законосъобразно, ефективно, ефикасно и икономично използване на бюджетните средства, както и прилагане на система за финансово управление и контрол, която да гарантира финансова дисциплина и изпълнение на бюджет без дефицит.
Приходите за държавни дейности са 15 723 668 лв., а тези за местни дейности са 10 954 265 лв.
Собствените приходи на общината възлизат на 5 247 100 лв. От тях данъчните приходи са 1 367 500 лв., като най-голям дял заемат данък върху превозните средства и данък върху недвижимите имоти.
Неданъчните приходи са в размер на 4 031 645 лв., като тук най-голям дял заемат общинските такси, следвани от приходите и доходите от собственост.
В разходната част, основен приоритет за Общината остава образованието, което е с най-голям дял – 44%, след това е функция „ЖСТР и БКС“ – 23%, функция „Общи държавни служби“ – 10% и т.н.
Общината ще продължи да подпомага: с еднократна финансова помощ за новородено дете в размер на 500 лв.; за асистирана репродукция; с еднократна финансова помощ за болни хора. Средствата по това перо ще бъдат в размер на 40 000 лв., с 5 000 лв. повече от 2020 г.
Увеличена е и сумата за подпомагане на спортните клубове на 40 000 лв., с 10 000 лв. повече от миналата година. Спортната програма на общината ще бъде финансирана с 52 800 лв., а общите разходи за спортни дейности ще бъдат в размер на 172 580 лв.
Има увеличение и на сумата за подпомагане на МБАЛ – Тетевен, която е удвоена в сравнение с 2020г. и е в размер на 20 000 лв., предназначена за ремонти и дълготрайни материални активи /ДМА/.
Разчетените разходи за текущи ремонти за местни дейности са в размер на 222 885 лв., от които за селата ще отидат 106 000лв.
По отношение на инвестиционната програма за 2021 г. са заложени 10 747 247 лв. в т.ч.: разчетени разходи за инвестиции от общинския бюджет – 5 059 864 лв. и капиталови разходи, финансирани от ЕС – 5 675 383 лв.
В инвестиционната програма са включени основен ремонт на приоритетни улици и общински пътища, след оценка на тяхното състояние и предложенията на кметовете на населените места и на гражданите; изграждане и основен ремонт на водопроводната и канализационна инфраструктура; други обекти, за които са нужни неотложни основни ремонти; основни ремонти в сферата на образованието; преходни обекти от предходни години; средства за капиталови разходи за проектите по ОП към ЕС.
Един от приоритетите, които е заложило общинското ръководство, е подобряване на техническата инфраструктура. Заделените средства за инвестиции в тази посока са в размер на 6 973 161 лв., в т.ч. за основен ремонт на общинска и улична мрежа – 6 581 339 лв. и за подмяна на водопроводна и канализационна мрежа – 391 822 лв.
За реконструкция на централния градски площад в гр. Тетевен са заделени общо 1 241 792 лв. От тях 910 292 лв. са за етап 1, който ще се финансира с европейски средства и 331 500 лв. за етап 2.
За подобряване на жизнената среда са предвидени 1 045 091 лв. За подобряване на условията в образователната сфера ще бъдат усвоени 588 053 лв. За подобряване условията в здравната и социална сфера – 49 150 лв. Като резерв са заделени 850 000 лв. – за бъдещи инвестиции и проекти.
От средствата в инвестиционната програма – 57% са насочени за селата или 6 151 886 лв.
Всяка година последната сряда на месец февруари отбелязваме Ден за борба с тормоза в училище или Ден на розовата фланелка. На този ден хиляди училища по целия свят носят розово, за да символизират своята позиция, като израз на неприемане на тормоза. В България този ден е отбелязан за първи път на 29 февруари 2012 г.
За шеста поредна година Община Тетевен инициира отбелязване на Деня против тормоза под мотото: "Нека спрем насилието в училище, като се обичаме, уважаваме и ценим човешкото достойнство". Ученици и учители от общината се противопоставиха с призиви: “Да не се допуска тормоза в училище”. С различни инициативи те посочиха необходимостта учениците да бъдат толерантни и съпричастни един към друг, да не затварят очите си, когато някой е подложен на насилие и унижение.
Бяха раздадени балони и стикери във всички училища. Отправиха се напътстващи призиви от децата на общината и от възпитаниците на Център за подкрепа за личностно развитие. Идеята на кампанията е учениците да изразят своите послания към съучениците си, предизвиквайки ги да говорят открито и да търсят отговори на ситуации на училищен тормоз, в които са въвлечени и на които стават свидетели или преки участници. Да открият онези думи, които биха им помогнали в ситуации на насилие, призовавайки, как да се разбират по-добре и да станат по-успешни и добронамерени хора в живота.
